напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Шестнадесета глава


Кубрат прегракна от викане. Цвета не отговаряше. Вилата, както и цялата природа, бяха потънали в следобедна дрямка. От време на време в двора тупваше ранна ябълка, някъде лениво пролайваше куче. Жегата мореше дори тук, в полите на Витоша.

Откакто се раздели с Катя, загадъчният Питър не излизаше от главата му. Практичният му ум спаси от провал обяда с Павел Илиев - на няколко пъти му напомни колко по петдесет долара би загубил, ако разочарова президента на "Космополит". Преструваше се, че слуша внимателно, вметваше по някое многозначително възклицание или едносрична дума. За да се освободи по-рано, излъга, че е поканен в Парламента. Даде да се разбере, че срещата ще е на високо равнище и ще засяга въпросите на приватизацията на държавните предприятия, сред които беше и химическият завод.

Повдигна се на пръсти до оградата и викна с цяло гърло:

- Цветаа-а! Цветаа-а!

Откъм къщата полъхна бездушна тишина. Цвета спеше леко, положително щеше да се събуди, ако е задрямала.

Да е слязла в града? Вчера щеше да спомене. Познаваше нейния горд характер и не допускаше да хукне при Захариев за обяснения.

Все по-настойчиво го човъркаше заканата на Пламен Бакърджиев. Какво искаше да каже с думите си, че утре Цвета ще е готова да продава и майчиното си мляко.

- Цветаа-а! Цветаа-а!

Идеята да се прехвърли през желязната врата му се стори абсурдна. Такива щуротии не бе правил в младите си години, та сега ли? Дори това просташко викане не отговаряше на положението му на улегнал, преуспяващ адвокат.

Ако не беше този възкръснал син, минута не би стърчал тук. Чувстваше се отвратително.

Прецени, че ако Цвета е при Сандо, няма как да не е чула неговите викове. Тя имаше остър слух.

Изведнъж сърцето му лудо затупка. Хрумна му ново предположение за нейното отсъствие. Ако наистина Боян Зарев е насочил Питър към хора, които са я познавали по онова време, той положително е споменал сестра й Райна, брат й Сашо, колегите й от редакцията. Нищо чудно Питър да се е свързал с някого от тях и този "някой" вече е съобщил на Цвета. Докато той си дере гърлото, тя и Питър може би вече разговарят.

Изби го студена пот.

Колкото и да се съпротивляваше на новината за възкръсналия син, Кубрат не можеше да се отърве от страха си. Жегата беше непоносима, но той потръпна зиморничаво, като си представи какъв кокал ще захапят журналистите. Много неща щяха да излязат на бял свят. Заради сина си Цвета положително ще разкаже цялата истина!

Той - рогоносец!

Всички, които завиждат на връзките му с най-красивите столичанки, щяха да злорадстват, че съпругата му го е напуснала заради друг мъж.

Не по-малко щяха да злословят, като разберат, че синът не е негов, а на Боян Зарев. Изведнъж щяха да си спомнят, че нито една от жените, с които той живя след Цвета, не е забременявала.

Подпря се на оградата. Прималя му при представата как губи обществения си престиж, след като се разкрият интимните му връзки с Наташа Хлебарова.

Дано Пламен Бакърджиев да е бил при Цвета вместо Питър!

Не се притесни от молитвата си. Предпочиташе да запази положението, за което беше мечтал цял живот.

Стресна го куче. Изскочи изневиделица и се разлая срещу него. Стопанката му, жена на възраст, облечена навярно с дрехите на внучката си - яркочервен панталон и разголена тениска - се развика:

- Рекс, мирен!

Кучето се закова на място, но продължи заплашително да ръмжи. Жената услужливо попита:

- Вие май Цвета търсите?

Кубрат кимна и тя изрази съжаление:

- Сутринта замина със Сандо за града.

- Благодаря ви, госпожо! - гласът на Кубрат драскаше в сухото му гърло.

- Аз съм съседката Блага Минева. Вилата ни е след Сандовата. Вие май сте ме забравил? Бяхте още женен за Цвета, когато ние купихме мястото. Заповядайте у дома! Мъжът ми ще се зарадва. От една боя сте в политиката. Докато направя кафето, току-виж Цвета се върнала.

Кубрат отказа с тон, който внушаваше признателност. За миг се поколеба, но трезвият му ум го принуди да помоли:

- Моля ви да предадете на Цвета, че ще намина по-късно!

Трябваше да говори с нея, въпреки че му се искаше да я убие! Нейното някогашно твърдоглавие му докара днешната беда.

Едва се довлече до колата. Ръцете му трепереха. Най-сетне налучка ключа в стартера. Запали двигателя. Колата подскочи от рязко подадената газ.

Над идеално подредения му живот надвисваше лавина.

Прокле деня, в който срещна Цвета.

Онова, което тогава го разнежваше и възхищаваше у нея, се превърна в подводни камъни за техния семеен кораб. Нейната смелост си беше чиста проба предизвикателство към здравия разум. Баща му наистина разбираше от жени. Разгада я още при първата им среща в Боровец. "За това момиче светът е състезание и тя ще гони победата до дупка", каза той. Щом си наумеше нещо, Цвета се хвърляше напред с рогата, без да мисли за губещата страна на риска, който поемаше.

Излезе от дома им с навирен корем и той се чудеше как да обяснява раздялата им.

Гневът му нарасна до такава степен, че колата тръгна на зиг-заг. Отби в рехавата горичка край пътя и спря.

С ужасна тревога осъзна, че сегашният скандал би го съсипал далеч по-катастрофално от тогавашния.

 

По онова време беше никому неизвестен адвокат по бракоразводни и други дребни граждански дела. Появи се Наташа Хлебарова, която със страстта си лекуваше мъжкото му самочувствие, а с властта си му вдъхваше надежда за бъдещето.

Наташа го покани в кабинета си да обсъдят отклоненията на своите половинки. Усетиха сексуалното си привличане, докато взаимно се уверяваха в желанието да запазят семействата си.

Колкото и да беше зле настроен срещу синчетата и дъщеричките, готвени да наследят властта на своите бащи, Кубрат попадна под обаянието на Наташа. Беше дяволски красива, изключително силна и властна. Сечеше й пипето. Очевидно добре го беше проучила - знаеше, че кандидатства за юристконсулт в завод "Болгар". Уж между другото попита има ли шансове. И той не беше вчерашен - разбра накъде бие и тутакси обясни, че е най-добре подготвеният кандидат, но заради произхода му едва ли ще го назначат. Тя обеща да му съдейства и след малко подхвърли по-апетитно предложение - работа в правния отдел на Министерство на външните работи, където се чуваше нейната дума даже когато шепнеше.

След няколко дни го повикаха в завода. Съобщиха му, че е назначен.

Негов ред беше да действа.

Проклетата Цвета не даваше и дума да се издума за споразумение. Мисълта за аборт беше абсолютно забранена. Тя отхвърли неговата великодушна покана да се прибере у дома им, все едно че нищо не се е случило.

Насилван от Наташа, той не преставаше да я преследва. Така успя да види - за първи и последен път - Камен.

 

***

 

Тъщата го посрещна студено. Не подозираше повода за неговото неочаквано пристигане в Самоков и още от началото стисна устни.

За разлика от нея Кубрат не спираше да бъбри. Наташа го беше осведомила, че Цветината майка категорично е отказала да общува с дъщеря си, ако роди извънбрачно дете. Той мелеше възторжено за бебето, въпреки че не го беше зървал даже през ключалка. Подхвърли, че е кръстено Камен на неговото "К" и на нейното "М". Сърцераздирателно описа колко трудно е на Цвета да се справя сама с бебето и домакинството.

Издайническата сълза в очите на коравата селянка му помогна да я склони да тръгне с него към София.

След час колата беше натоварена и двамата поеха на път.

Той нарочно изостана. Цвета отвори вратата на апартамента, ахна и развълнувано занарежда:

- Мамо, миличка, как ме откри? И с този багаж!

Мария й подаде двете торби от ръцете си, изхлузи раницата от гърба си и демонстративно доволна, занарежда:

- Да е жив и здрав зетят, докара ме с автомобила на баща си!

- Какъв зет?

- Сестра ти Райна още е мома, само един зет засега Бог ми е дал. Да е жив и здрав! - тя побутна дъщеря си навътре в антрето и възбудено попита: - Къде е златното ми внуче?

Кубрат реши, че е време да се покаже. Намърда се в апартамента с две щайги в ръце. Поздрави свойски:

- Здрасти! Къде да оставя плодовете от майчината ти градина. Без изкуствени торове - само за бебе.

Шумът откъм стаята възпря Цвета да избухне срещу неканения гост. Тя затича през хола. Кубрат пусна щайгите на цимента в антрето и я последва. Влязоха в стая с бебешко кошче в средата. Надвесена над него, Мария радостно нареждаше:

- Леле, че си ми хубав! На баба юначето! Ела, миличко!

Цвета не й позволи да докосне Камен.

- Най-напред се измий! Трябва да смениш и дрехите си. От Самоков дотук си събрала сума ти микроби.

- Не ме учи! Три деца съм отгледала - засегна се Мария.

- Ела да ти покажа банята! Ако не носиш други дрехи, ще ти дам от моите - в тона на Цвета недвусмислено звънна предупреждението, че в този дом важат нейните правила.

Намусена, старата отиде в банята. Кубрат протегна умолително ръце към Цвета.

- Смили се поне над майка си! Виж колко е щастлива! Единственото, което жената иска, е да ни вижда заедно.

- Напразно я доведе от Самоков - ядосано викна Цвета.

- Тихо! - Кубрат сложи пръст върху устните си. - От месец се опитвам да поговоря сериозно с теб. Надявам се майка ти да те убеди, че това красиво бебе има нужда от баща. Нали, миличък? - той се обърна към кошчето и неволно изпита непозната слабост. Прехласнато рече: - Наистина е най-красивото бебе, прилича на теб.

- И на баща си - предизвикателно вметна Цвета. - Какво си намислил? - остро попита тя.

- Обичам те. Искам да изживея живота си с теб.

Чак когато изрече думите, се досети за съветите на Наташа да бие върху нейните майчински чувства. Да говори за униженията, на които са подложени копелетата заради грешките на майките си.

Изведнъж осъзна, че нито Катя, с която разреди съвсем срещите си, нито Наташа, която го изцеждаше в огромното легло в просторния си апартамент, предизвикват у него чувството, което в момента изпитваше към Цвета.

С неимоверно усилие се въздържа да не я прегърне и притисне до себе си. Тя го разнежваше със своето женствено майчинство. Беше отслабнала. Кожата на лицето й прозираше като ефирна коприна. Очите й изглеждаха още по-големи и смущаващи. За първи път забеляза ветрило от ситни бръчки край тях. Дълбоките сенки говореха за безсънни нощи. Съвсем скоро беше родила, а фигурата й беше стройна и гъвкава като на девойчето, което танцуваше по снежните писти.

Възпря го нейният непристъпен израз. В гласа й липсваше каквато й да е надежда за сближение. В един образ се бяха слели сърна и лъвица.

Мария излезе от банята и се насочи към кошчето. Докато тя вдигаше бебето, Цвета не откъсваше очи от нея. Успокои се чак когато забеляза опитната ръка на майка й да подхваща главичката на детето. Помоли я да остане тук, докато тя поговори с Кубрат в кухнята.

- Нали затова съм тук, дъще? Говорете си, колкото искате! Излезте и на разходка! Зетят ми напълни душата, като ме доведе тук.

Кухнята беше чиста като аптека. С присъщата си откровеност Цвета заговори направо:

- Уважавам твоите усилия да съхраниш семейството! Благодаря ти, че доведе мама, макар и с измама! Но аз никога няма да се върна при теб.

- Никога е голяма дума, Цвета! Във всяко семейство има бури, даже корабокрушения, но при добра воля съпрузите съумяват да продължат заедно напред.

- На мен ми липсва такава воля, Кубрате. Нашият кораб се разби безвъзвратно. Ние вече плаваме в отделни лодки. Аз обичам Боян Зарев.

- А той теб? - иронично подметна Кубрат.

Наташа го беше уверила, че наскоро Боян пристигнал за кратко в България, за да скъса окончателно с Цвета. Написал й писмо.

За това писмо потвърди и Катя, тя го бе занесла на Цвета.

Той забеляза как лицето й болезнено се сгърчи. Изпълни се с надежда. Ала Цвета внезапно отскочи сякаш някъде далеч, в облаците. Думите й падаха тежко и категорично.

- Интересуват ме само моите чувства. Обичам Боян Зарев и това ми е достатъчно. Имам и детето му.

- Това дете е мое! - внезапно появилото се в очите й съжаление го раздразни, повиши тон: - Камен е заченат, докато живеехме под един покрив и спяхме в едно легло. Роден е при неразтрогнат брак между нас. Бащинството ми е неоспоримо.

Няколко секунди тя се бори с явното си неудобство. Той се възползва от паузата, за да я срази напълно.

- Не забравяй, че съм адвокат, ако река, лесно ще намеря начин да поема изцяло родителските права над детето.

- Законът няма да ти помогне, ако представя медицинските изследвания - някак неохотно изрече тя.

Той изтръпна, но в следващия момент си каза, че тя блъфира. Даже майка му не беше напълно сигурна, че прекараната в детството заушка е оставила непоправими следи. Подхвърли надменно:

- Не ти липсва нахалство! Остава да ме изкараш импотентен.

- Съжалявам. Предпочитах да не знаеш, че аз зная.

- Що за словосъчетание у журналистка!?

- Няколко пъти носих твоя сперма в лабораторията по стерилитет.

- Ти!?

- Аз съм нормална жена, Кубрате, мечтаех за дете. Преглеждах се при най-добрите гинеколози. Всички ме увериха, че няма причина да не забременея. Ти отказваше да се изследваш. Обиди се, че се съмнявам в твоята мъжественост. Не позволяваше да спомена за осиновяване на дете.

- Ти винаги твърдеше, че държиш повече на кариерата си отколкото на децата. Измисляш всичко това, за да оправдаеш изневярата си.

Тя надникна в очите му. Каза кротко:

- Щадях достойнството ти, Кубрате. За щастие после се влюбих в Боян.

Не знаеше какво да й отговори. Завъртя се на пети и побягна навън.

Нито бурната страст на Наташа, нито нейните съблазнителни предложения за работа във Външно министерство бяха в състояние да го срещнат отново с Цвета. Оправдаваше се със заетостта си на новата длъжност в завода, а и Наташа не беше много настоятелна. Постепенно срещите им оредяха, а след окончателното завръщане на Боян от Лондон спряха напълно.

Ала очевидно Наташа не беше забравила намерението си да го събере отново с Цвета. Повика го в кабинета си. Каза му да се готви за заминаване в Париж, където Цвета била назначена за кореспондент на своя вестник. Нямаха официален развод и в реда на нещата беше той да я придружава.

Този път Цвета не прояви никакво великодушие. Нахвърли се върху него, без да подбира думите си:

- Докога ще ми досаждаш? За мен ти си минало невъзвратимо. Съжалявам, че не намерих време за бракоразводно дело, но сега нищо няма да ме спре. Опиташ ли се да ме шантажираш, всички ще научат защо съм сигурна, че детето е от Боян Зарев.

Това беше тяхната последна среща.

За щастие Наташа не го потърси повече. После гръмна новината за смъртта на съпруга й. Усилено се заговори, че с него е изгоряло някакво момченце. Цяла София се облепи с некролози за Боян Зарев. Никъде, дори около дома на Цвета, Кубрат не откри нищо за Камен. От техни общи познати научи, че Цвета била на ръба на отчаянието. Предсказваха, че скоро ще последва сина си.

Не му стигна смелост да я посети.

Не се противопостави на майка си, която направи панахида за своя "внук" в черквата "Света Неделя". Започна все по-открито да показва скръбта си по "своя" загинал син.

 

***

 

Трябваше да обмисли на спокойствие новосъздалото се положение. Запали двигателя, излезе на пътя и вместо към София зави към Бояна. За първи път се радваше, че няма да свари във вилата Рени. По всяка вероятност сега тя беше на проба, при фризьора или при козметичката си.

Отби по една алея, която извеждаше пряко пред неговата вила. Някъде по средата забеляза червената алфа на бившия мениджър на Рени. Отмина я и чак тогава се запита защо Марио е спрял колата си тук. При двете си посещения той пристигаше по централната улица и паркираше пред входа. Тази алея знаеха само неколцината собственици, към чиито вили водеше.

Първото посещение на Марио беше наскоро, след като Рени се премести при него. Той беше бесен от решението й да скъса с рекламната агенция. Упрекваше я, че върви срещу собствения си интерес, тъй като е една от най-скъпо платените манекенки. Кубрат демонстрира кавалерство - обяви, че занапред той ще дава на Рени толкова пари, колкото е получавала от рекламната агенция.

Марио се появи отново преди месец. Обясни, че още докато работел за Рени, изпратил нейни снимки в една известна италианска модна къща. Току-що бил получил фантастично предложение за нея. Непрекъснато я подканяше бързо да се стяга за път. Кубрат бе трогнат от отказа на Рени да замине за Рим. На следващия ден закопча на китката й златната гривна, пред която тя се бе захласнала, когато минаха край бижутерския магазин "Шик". Увеличи и личните й пари.

Несъзнателно намали газта. За какво е пристигнал този път Марио? Би трябвало да го срещне, ако напразно е тропал на вратата на вилата. А може би Рени е променила плановете си да отиде в града заради някакво важно съобщение от бившия си мениджър?

Защо Марио е прикрил колата си в алеята?

Кубрат спря малко преди да излезе пред своята вила. Тръгна пеш. Не беше наясно защо постъпва така и трябва ли, но продължи да крачи.

В хола цареше безпорядък. Масата от обяда не беше вдигната. Веднага забеляза бутилката с неговото любимо уиски. Навярно беше от кашона, който президента на "Космополит" му изпрати за рождения ден.

Два прибора върху масата!?

Вратата към спалнята беше открехната. Побутна я навътре и неволно ахна. Рени и Марио спяха голи в леглото. Първа се събуди Рени. Съзря го и уплашено придърпа копринената завивка. Кубрат запелтечи, побеснял от гняв и обида:

- Това ли ти е шивачката и козметичката? Мръсница! Осигурил съм ти живот на принцеса.

Изведнъж в съзнанието му възкръсна Цвета. С окаляния си дънков гащеризон, с похабени от труд ръце и с очакващи очи. Каквото и да е намислил Пламен Бакърджиев, все ще е срещу нея. А той му помага, за да зарадва Рени. Веднага трябва да предупреди Цвета!

Марио също се събуди. Протегна се, сякаш намираше в реда не нещата да лежи гол до чуждата жена. От устата на Кубрат се разлетяха пръски:

- В моето легло... С това нищожество!

Марио се обади провлачено:

- Ако не съм аз, тази млада, здрава жена няма да радва старческите ти очи.

- Махайте се от вилата! Веднага!

- Кротко, татенце! С кого ще се фукаш довечера в "Планета"? Ами утре на коктейла на "Орел"? - Марио дръпна копринения чаршаф от тялото на Рени. С едната си ръка обхвана гърдата й - сякаш беше праскова, а другата положи върху венериния й хълм. Захили се нагло към Кубрат. - Тази стока заслужава по-висока цена от това, което насила те принуждавам да откъснеш от стиснатия си джоб. Представяш ли си, ако Рени се раздрънка какви номера разиграва, за да те възбуди?

Дива ярост хвърли Кубрат към нахалниците.

- Ще ви убия! - ревна той.

Прободе го нож. Навярно Марио го заби в гърдите му. Острието се завъртя като свредел. Болката експлодира в него. Опита да се подпре. Загуби равновесие и рухна върху застлания с италианския мрамор под.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух