напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Седемнадесета глава


Шумът дойде от горе. Цвета трепна и се ослуша. Звучеше само късният телевизионен филм. Допусна, че вятър е хлопнал някоя врата на втория етаж - заради жегата ги държеше непрекъснато отворени. Шумът не се повтори.

Намали звука на телевизора. Отвсякъде я обгърна тишина. Не шумяха дърветата, не долиташе кучешки лай, не профучаваше закъснял съсед с колата си.

Тишината я притисна. Все едно, че се намираше в гроб. Закопня за човешки глас. Съгласна беше да изтърпи всички обиди на Влади, само и само да усеща живо присъствие край себе си.

Поне Кубрат да беше дошъл!

Блага Минева й предаде неговото съобщение, но до смрачаване той не се появи. След това въобще не го очакваше - не би се лишил от светските купони заради нея.

Сълзите не я изненадаха. Случваше й се, когато беше сама, да изпусне юздите на собственото си самообладание. Предаваше се на тъгата и неминуемо започваше да се пита защо живее. С отказа си да издаде романа Захариев й бе отнел и последното упование.

За кого и за какво се бе трепала досега?

Изстена високо.

Звукът се удари в стените и се върна заплашително към нея.

Сандо беше прав - самотата наистина беше най-страшният враг на човека.

Най-ужасното беше, че не откриваше изход от тесния свят, в който се беше озовала.

Побърза да включи звука на телевизора.

Филмът свърши, без да я завладее. Разтреби масата, оми съдовете. Сутринта започваше новия роман. Не биваше нищо да я разсейва.

Прегледа вратите, включи бойлера да работи на по-евтината нощна тарифа и бавно пое нагоре.

 

***

 

Красимир Драгнев избра Гаро за шеф на екипа, не само защото бе намерил клиента. Познаваше го още от времето, когато работеше в "Превантивното" на милицията. Гаро беше от контингента на дребните престъпници - продаваше незаконно валута, мамеше клиентите си. Краси го спаси от затвора и оттогава той му беше верен като куче. Следваше го във всички начинания, които предприе, след като напусна МВР-то. Бизнесът му с проститутките процъфтя благодарение и на твърдата ръка, с която Гаро държеше момичетата.

Краси се сети за Гаро, когато започнаха гангстерските войни и той откри своя шанс в поръчките за отвличания, побой, изнасилвания, сплашвания. Не пренебрегваше убийствата, те също бяха средство за разрешаване на проблемите в престъпния свят.

Гаро нямаше равен, когато ставаше въпрос за груба бруталност. Независимо от златните ланци и скъпите коли, той си оставаше скот с първични нагони и примитивно мислене. Най-голямото му достойнство беше неговата сляпа покорност пред Краси.

Вторият в екипа беше Мишо Дупа. Дете на алкохолици, той бе израсъл на улицата с къса ризка и голо дупе, откъдето идваше и прякорът му. Когато го прибрала прочутата банда на братя Колеви, той разбрал, че освен сух хляб съществува и друго ядене. Братята обирали посред бял ден апартаменти, като пускали през отворените прозорци на бани или тоалетни дребничкия и гъвкав като червей Дупа. Вмъкнал се веднъж вътре, хлапакът първо се намърдвал в кухнята. Пълнел стомаха си до пръскане и чак тогава отварял вратата за братята. Закриляше го ангелът на крадците - въобще не беше влизал в затвора. И в казармата се бе разминал със съдебен процес за издевателство върху млад войник. Падаше си както по мъже, така и по жени, беше ненаситен и непрекъснато се хвалеше с любовните си похождения. И на него слабото място беше мисленето, но в замяна беше коварен и жесток до садизъм.

Драгнев ги инструктира поотделно и заедно за поръчката на Пламен Бакърджиев.

След като видяха жената през осветените прозорци на хола, двамата изсумтяха доволно. Задачата се очертаваше лека. Прехвърлиха се от двора върху балкона на втория етаж. Вмъкнаха се през отворената врата в тясното антре и зачакаха.

Дупа пръв загуби търпение. Тръгна към най-близката стая, ала Гаро го настигна и дръпна назад.

- Копеле, няма да умреш от глад! - изсъска той. И друг път беше работил с Дупа и бе патил от неговата лакомия.

- Ако има кльопачка, ще се залъжем, докато оная си гледа телевизия долу.

Гаро го тласна към стената. Отворената преди малко от Дупа врата хлопна. Двамата замръзнаха на местата си, но след като нищо не последва, те се отпуснаха.

Най-после телевизорът долу млъкна. Чу се дрънчене на съдове, разместване на столове.

Стъпките на жената тръгнаха по стълбите към тях. Гаро и Дупа се изопнаха като диви зверове на нощен лов.

 

***

 

Цвета отвори вратата, натисна бутона на осветлението. Две огромни фигури с черни качулки я сграбчиха от двете страни. Дъхът й секна, опита се да викне, ала никакъв глас не излезе от устата й. Коридорът беше тесен за трима, единият от мъжете я пусна. Другият я тласна в стаята, в която се настани Влади, когато престанаха да спят в едно легло. Бунтовната й природа се задвижи от самосебе си. Вдигна свободната си ръка срещу нападателя си.

- Я го виж бабето! - изхили се Дупа.

- Не съм ти никакво бабе! - и гласът на Цвета изскочи от самосебе си.

Гаро захлупи устата й с едрата си длан. Цвета се изцъкли. Задушаваше се. В това време Дупа измъкна от джоба си въжета, омота едното около ръцете й, а свободните краища прикрепи за таблата на леглото. Приведе се с другото към глезените й. Очите му похотливо тръгнаха нагоре. Примляска:

- Краченца за милиони!

Цвета се опита да го ритне, ала въжето се впи в кожата й. Стонът й потъна в шепата на Гаро.

- Казвай къде са парите, бижутата, златото! - започна Гаро, както му беше наредил Краси.

Цвета му отвърна с мучене. Гаро вдигна длан от устата й. В другата му ръка проблясна нож. Закани се свирепо:

- Само да викнеш, и те нема!

Цвета се сгърчи. Устните й конвулсивно затрепериха. Едва отрони:

- Вземете всичко, което пожелаете!

Умираше от страх. Забрави коя е.

Дупа запремята вещите в стаята.

- Къде са парите, златото, бижутата? - на свой ред попита той. Гласът му беше леко писклив.

- Нямам - отчаяно призна Цвета. След миг се оживи: - Забравих, извинете! Останаха ми шестотин лева, в чантата са.

Гаро я перна през лицето.

- Ти подиграваш ли се с нас? С шестотин лева не бих си обърсал задника.

- Това е положението - сопна му се Цвета.

- Лъжеш, мадам! Собственичка на такава вила да няма нищо ценно! Хайде де! На мен ли тези номера? - намеси се Дупа.

Той отвори гардероба и захвърля дрехите от него, след като опипваше джобовете и хастара им.

В размътената глава на Цвета промърда първата ясна мисъл. Мъжете са крадци, вмъкнали са се през балкона, докато е била пред телевизора. Огледа ги внимателно. По движенията им отгатна, че единият е по-млад. Неговият лъстив поглед я ужасяваше.

Гаро пак я подхвана:

- Ще кажеш ли къде са парите, златото, бижутата?

- Ако не ми вярвате, претърсете цялата вила!

С един скок Дупа се намери до нея. Хвана я за косата.

- Признавай, докато не съм те скалпирал!

Жената изпищя.

- Млък! - кресна Гаро. Краси им беше наредил да не прекаляват.

- Тая курва няма да ни разиграва цяла нощ! Къде ти е чантата?

Неволна усмивка изкриви лицето на Цвета. Не бяха я наричали курва на младини, а за сегашната й възраст думата звучеше като комплимент. Не си спомняше откога не беше имала мъж.

- Казвай! - ревна Дупа. Очите му блестяха диво в процепите на качулката.

- В съседната стая - Цвета кимна вдясно.

Той излетя през вратата. Гаро натика някаква кърпа в устата на жертвата и го последва. Краси му беше наредил да не оставя без контрол лесно пламващия партньор.

Цвета опита да се размърда. Леглото, за което беше вързана, леко проскърца. Владееше я животински страх. До такава степен се беше паникьосала, че подскочи ужасена, като чу съвсем ясно гласовете на двамата мъже.

- Какво има в чантата? - гласът беше на по-възрастния.

- Някакви си пикливи шестотин лева.

- Само да си ме излъгал, в задника ти ще бръкна да проверя! - заплаши го първият.

- Свършиха ли баламите, Гаро, та приятелите да прецаквам!

- Млък! Никакви имена!

- Мадамата се прави на много хитра, ама аз не съм вчерашен. Тази пишеща машина колко ли струва?

- Никакви вещи! Само пари и злато! Ще го бутнем на арабина.

- Той плаща много евтино.

- Ама веднага изнася стоката от България.

Цвета ги слушаше напрегнато. Двамата не предполагаха, че половината от стената между стаите не съществува. От двете страни бяха поставени гардероби, през които ясно се чуваше всеки нормално воден разговор.

Загазила беше здравата. Мъжете бяха диви и безмилостни. Обидата вгорчи още повече окаяното й положение. Цял живот беше работила неуморно, товарила се бе като добиче и сега всичко да свърши заради някакви тъпи изроди.

Напрегна всичките си сили. Леглото леко се отмести. Опита още веднъж. После още. И още, още... До прозореца оставаше почти метър. Щеше да натисне стъклото. Шумът от счупено ще привлече съседите...

През гардероба долетя гласът на по-възрастния:

- Я, минава дванайсет! Краси вече ни чака в бар "Опал". Иди начукай мадамата и да се измитаме!

- Ти не щеш ли? Сега е модно да се чукат възрастни жени. Слаби са - не се мъчиш да ги укротяваш. Пък и няма опасност от СПИН.

- Имаме време само за едно чукане. Отстъпвам ти го.

Дупа не изчака нова покана. Стъпките му припнаха към стаята, където Цвета, потресена от чутото, лудо се мяташе във въжетата.

- Мадам сега ще почерпи! - двусмислено подхвърли Дупа от вратата.

Парцалът в устата на Цвета погълна ужасения й вик. Разтърси я сякаш електрически ток, когато мъжът хвана глезените й.

- Да отвържем най-напред краченцата, после - устенцата, а за ръчичките - зависи от държанието на мадам.

Нейните енергични опити да го отблъсне го забавляваха. Изненада се от силата, с която тя стискаше бедрата си. Стъпи върху стъпалата й. Тя изпищя и неволно отпусна крака. Дупа мигновено завря пръсти под пликчетата и рязко ги дръпна надолу. Цвета се възползва от мига, в който мъжът смъкваше ципа на панталона си. Ритна го и с всичка сила призова за помощ.

Зверска плесница пресече вика й. От носа й рукна кръв. Последва втора. Тя улучи челюстта. Болката прободе чак сърцето й. Няколко ритника разбъркаха вътрешностите й. Един бомбен юмрук зашемети мозъка й. Рухна върху леглото точно когато Гаро влетя в стаята.

- Копеле гадно, защо си й махнал парцала от устата?

- Исках един минет...

- Тая ще ти изгризе топките, не я ли виждаш колко е щура?

Краси беше наредил да я изнасилят. Колкото и да беше напреднало времето, длъжни бяха да изпълнят заповедта.

- Аз ще я държа, ти шибай! - нареди той на Дупа.

Гаро дръпна главата на жената назад и запуши устата й с ръка. Тя се опита да го ухапе и той я притисна по-силно.

Дупа проникна в нея и възкликна:

- Тая е тясна като девственица!

Думата "девственица" пролази по слабините на Гаро. Известно време беше работил за президента на икономическата групировка "Игкокор" Игнат Кокорешков, който си падаше по малки момичета, още девствени. Основното задължение на Гаро беше да му ги доставя. Той обикаляше домовете за изоставени деца и сираци, а когато там не откриеше, тръгваше по циганските махали. След като Кокорешков се наситеше, момиченцето оставаше известно време за Гаро. Тъкмо взе да му се услажда и набедиха Кокорешков за Кръстник на мафията, задържаха го заради поръчаните от него убийства на конкуренти. Оттогава на Гаро много рядко му се случваше да има доскорошна девственица. Не бе попадал и на тясна жена. Едва дочака последния напън на Дупа. Подвикна, смъквайки с една ръка панталона си.

- Надървих се, ела я дръж!

Ала Цвета сама бе притихнала. Разсъдъкът й взе надмощие над гордостта. Борбата й беше обречена на неуспех. Нерезите бяха двама. Наситеха ли се, щяха да си тръгнат. Тя стисна зъби и очи.

По същия начин бе изтърпяла навремето Джибрилов.

 

Генералът от специалните служби я подмами в някаква тайна служебна квартира, уж да обсъдят как да открият Боян и Камен. Извади бутилка първокачествен коняк. Оттогава тя намрази питието, което обожаваше в Париж. След първата чашка Джибрилов посегна. Тя го отблъсна, а той най-безцеремонно попита: "За сините ти очи ли да ти издействам паспорт за Франция?" Устата й сама отрони: "Добре."

Докато Джибрилов се пенеше над нея, тя стискаше очи и зъби. Мислеше само какво ще направи, стигне ли до Париж. Най-напред щеше да потърси Ивон. Момичето не отговаряше на писмата й. Ивон положително щеше да й даде някаква нишка. Разчиташе и на няколко чуждестранни колеги-журналисти, с които се беше сприятелила. Писмата й до тях също оставаха без отговор. Тя допускаше, че кореспонденцията й се проверява и до нея достигат само маловажните писма.

След това Джибрилов сякаш потъна вдън земя. От паспортния отдел върнаха документите й с резолюция: "По целесъобразност не се разрешава задграничен паспорт". Тя му звънеше непрекъснато в кабинета. Един ден неговата секретарка избухна грубо: "Не разбирате ли, че другарят Джибрилов има много по-важни задължения? Невъзможно му е да ви отдели време. Престанете да звъните!"

 

Последен напън и Гаро се дръпна от нея. Цвета остана неподвижна. Не реагира и когато той я разтърси.

- Май множко й дойде. Да се измъкваме, докато е в несвяст - бъбреше той и развързваше ръцете й.

Дупа се нахили дебелашки:

- Обичам да работя с жени. Ако нямат пари и бижута, никога не си отиваш без нищо.

Стъпките им затрополиха по стълбите. Долу се развилня сякаш луд. Падаха мебели, чупеха се съдове.

Цвета не помръдваше. Никаква вещ нямаше значение за нея.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух