напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Осемнадесета глава


Късно вечерта Питър позвъни на Елена.

- Съсипан съм. Имам нужда да поговоря с някого.

- Какво се е случило? - разтревожи се Елена.

- Непрекъснато звъня на госпожа Катя и тя неизменно ми обяснява, че адвокатът, който трябвало да потърси майка ми, още не се е обадил. Вече ми е неудобно да безпокоя жената.

- Питър, вземи такси. Покажи на шофьора моята визитка. Той ще те докара до нас. Аз ще чакам на улицата - енергично изрече тя.

Дълбоко в себе си Питър се надяваше на тази покана.

Таксито спря пред висока, сравнително по-красива сграда от преобладаващите в града. Забеляза стройната фигура на Елена и успокоението, което го обхвана, му напомни "Великия Бен" - така Ан наричаше баща му. Питър не беше срещал по-енергичен, по-решителен и мъдър човек от него. Той умееше да прихване проблемите още във въздуха, мислеше бързо и точно. Не бягаше от отговорност. Изглеждаше суров, а всъщност беше нежен, даже сантиментален.

Докато плащаше, Елена застана до него. Държеше за ръка момиче на около десет години.

- Това е дъщеря ми Бояна. Нарекох я на името на татко. От малка учи английски, лесно ще се разберете. Бояна, това е...

- Зная - звънко обяви детето. - Това е вуйчо ми Камен.

- Питър - поправи я Елена.

- Истинското му име е Камен - не отстъпваше Бояна.

Мощна невидима вълна тласна Питър към племенницата му. Притисна я до гърдите си. Чувството беше ново и неизказано приятно. Момичето се надигна и го целуна по бузата.

- Винаги съм мечтала за вуйчо. Сърдех се на баба, че не те е родила.

Елена и Питър се спогледаха. Не беше време да й обясняват чий син е вуйчо й. Елена хвана брат си под ръка и го поведе към сградата. Бояна тръгна от другата му страна, напипа дланта му и вмести юмручето си в нея.

- Мама е горе - съобщи Елена. - Разказах й всичко. Малко е да се каже, че е потресена. Не предполагах каква рана е носела в душата си.

Само доброто възпитание, получено от Ан, възпря Питър да попита: "Нима тя има душа?" Елена инстинктивно долови ропот, изчака асансьорът да поеме нагоре и философски рече:

- Любовта има много лица. Някои от тях не се покриват с нашите представи за нея. Очевидно татко е означавал много за мама, тя нито се омъжи повторно, нито се свърза с другиго.

Спряха на десетия етаж. Преди да излезе от асансьора, Питър погледна Елена в очите.

- Бъди спокойна, сестричке! Разбрах какво се опитваш да ми внушиш. Татко също ме предупреди, че й е простил. Аз умея да се владея.

Последното изречение той насочи повече към себе си. Длъжен бе да не показва глухата си ярост към жената с красивото име Наташа.

Елена отключи просторния мезонет. Живееше на долния етаж, на горния беше ателието й. Влязоха в салона. Вдясно беше трапезарията. Масата подсказваше, че или Питър е прекъснал вечерята им, или на никого не е било до храна.

Настаниха се в дъното на салона. Още от вратата Питър прецени, че сестра му притежава най-рядко срещаното съчетание - много пари и тънък вкус. Вещите бяха скъпи, изящни и удобни. Всяка поотделно беше наслада за окото, а заедно създаваха атмосфера на уютен разкош.

Елена се озърна.

- Мамо! - провикна се тя.

Откъм терасата се показа възпълна жена с богат кок на главата. Лицето, макар и повяхнало, носеше видими следи от някогашна властна красота.

Питър мигновено се изправи. Първото му впечатление от Наташа Хлебарова го изненада - тя беше приятна, даже много приятна възрастна жена, а не чудовище, каквото бе очаквал да види.

- Съжалявам, Елена, не зная български, да поздравя майка ти - каза Питър, объркан от неочакваното впечатление.

- Не се безпокой, Питър, английският на мама е по-добър от моя. Сега се е захванала да превежда биографията на Кисинджър. Той е нейният образец на съвременен политик, въпреки че не одобрява много от възгледите му.

- И татко го харесваше - отпусна се Питър. Не му беше трудно да разговаря с фаталната личност в съдбата на неговите родители. Не му стана неприятно и от допира с нейната стегната десница. Прииска му се да изрече нещо приятно. - За вас, госпожо, имам специален подарък. Предадох го на съхранение в сейфа на хотела. Ще ви го донеса утре. Надявам се да останете доволна.

- Ако говорите за диамантите, грешите! Отдавна не нося бижута. Разделих ги между Елена и моята партия.

Питър допусна, че не е разбрал добре, въпреки че Наташа говореше превъзходен английски. Погледна въпросително Елена. Тя повдигна рамене.

- Правилно чу. Мама подари по-голямата част от имуществото си на социалистическата партия. Това е бившата комунистическа партия, в която тя членува от млада. Едвам я склонихме да задържи апартамента, в който навремето са живели с татко. Предполагам, че вече съжалява за щедростта си.

- Грешиш! И сега бих постъпила така. Моята партия трябва да е силна и да участва равностойно на новата политическа сцена. Уви, днес парите дават силата, а не идеалите...

Елена рязко я прекъсна на български:

- Мамо, моля не започвай! Не си на политическа дискусия. Питър е разтревожен за майка си. Катя не я е открила.

- Аз ще говоря с Катя - Наташа енергично се запъти към телефона.

В това време Бояна се настани на канапето, съвсем близо до Питър, и любезно попита:

- Вуйчо, имаш ли деца? Те ще са мои братовчеди, нали?

Той зарови пръсти в гъстата й червеникавокестенява коса. Отвърна пресилено сериозно:

- Заради теб ще побързам да се оженя, за да ти създам много братовчеди.

- Страхотен си. Брат ми ще се пукне от завист, че не е бил тук.

Гласът на Наташа се извиси над всичко. Елена извинително обясни на Питър.

- Мама убеждава Катя да прескочи до нас - после се обърна на български към Наташа, която току-що затваряше телефона. - Доста късно е, не биваше да настояваш!

- Идвала е и посред нощ тук - презрително забеляза Наташа. - Показа, че е плъх, но много сбърка. Аз не съм потъващ кораб, независимо че съм заседнала в плитчини.

- Мамо! - вразумително подвикна Елена.

Без да я поглежда, Наташа се обърна към Питър:

- Катя помолила Кубрат Дагоров да отиде при Цвета Динкова.

- Кубрат Дагоров? - оживи се Питър. - Това име татко също е включил в списъка на хората, които по онова време са познавали Цвета Динкова.

- Той беше неин съпруг. Доколкото си спомням, вие сте негов законен син - обясни Наташа с тон, който не търпеше възражения.

- Не си давам моя вуйчо на никого - разпалено викна малката Бояна и се притисна към Питър. Той нежно я целуна.

Елена се възползва от тяхното улисване и мина на български.

- Кубрат Дагоров съпруг на Цвета Динкова! Не мога да повярвам!

- Защо не? - охлади я майка й с резкия си тон.

- Може би защото той не ми е симпатичен. Появи се на откриването на изложбата на Светлин Русев с някаква дългокрака манекенка и се държа сякаш не картините, а него трябва да гледат посетителите. Истински паун.

- Цвета го е харесвала - категорично заключи Наташа.

- Не мога да повярвам. Тя е обичала татко, а той и Кубрат Дагоров се отличават като водата от огъня - тя забеляза недоволството на Наташа, смръщи се и невъзмутимо каза: - Извинявай, мамо, наричам нещата с истинските им имена. Очевидно чувствата между татко и Цвета Динкова са били повече от любовна авантюра. В писмото си до мен татко признава, че въпреки всички нещастия, които си бил навлякъл заради връзката си с нея, той нито за секунда не съжалявал...

Наташа вдигна рязко брадичката си и заговори на английски към Питър:

- Уговорих се с Катя Везнева да бъде тук утре сутринта, към десет. Предполагам, че ще ви бъде удобно да дойдете по това време?

- Разбира се, госпожо - признателно откликна Питър.

- Катя си спомня приблизително къде се намира вилата. Като стигнем там, ще питаме. Ако трябва, ще пребродим цялата околност.

- Благодаря ви, госпожо!

Елена се размърда нервно. Подвоуми се за миг, после решително помоли Питър за извинение.

- Трябва да кажа нещо лично на мама - оправда тя преминаването си на български. - Едва ли на Цвета Динкова ще е приятно да види точно теб - нападна тя майка си.

- Никакви разговори на български! - строго я смъмри Наташа на английски. - Сигурна съм, че както аз премислих миналото, така е постъпила и Цвета Динкова.

Елена упорито продължи на български:

- Аз се срамувам пред Питър заради теб, след онова, което прочетох в писмата на татко.

Наташа хладнокръвно й отговори на английски:

- Аз обичах Боян. Преди да се появи Цвета, ние живеехме в мир и любов. Иначе теб нямаше да те има.

- Логиката ти е желязна - иронично оцени Елена.

И сега Наташа запази самообладание. Обърна се към госта, сякаш имаше пред себе си огромна аудитория.

- Баща ви, Питър, беше забележителен човек. Не бих се борила така упорито и неотстъпчиво за мъж, ако не го ценях. Цвета Динкова ще ме разбере. Тя също държеше на Боян. Беше достоен противник. И двете пострадахме заради него.

- Нима можеш да сравняваш загубата на дете и мъж с твоето падане от длъжност? Цвета въобще не е подозирала, че татко и Камен са живи - раздразни се Елена.

- Кариерата е другата рожба на човек, дъще. Защо не се отказа от рисуването, когато децата ти бяха малки? Държеше ги в ателието зиме и лете.

- Ние си играехме, плескахме се с бои - намеси се Бояна.

Наташа не й обърна внимание. Продължи към Питър:

- Възприемах увлечението на Боян за временна страст, а семейството ни за вечно. Може би съм била по-самоуверена, отколкото е трябвало, но за мен беше въпрос на чест да запазя съпруга си от никому неизвестната журналистка.

- Цвета Динкова е сериозен писател, положително ще я помнят по-дълго от дядо ми и другите като него - Елена не си правеше труда да прикрива язвителността си.

- Бъдещето ще покаже - назидателно предрече Наташа. - Има политици, които възкръсват заедно с идеалите, които са олицетворявали.

- Ти наистина ли допускаш, че комунизмът ще се върне?

- Естествено. Комунистическите идеали никога няма да умрат. Пак ще възкръснат.

- Нещастна България! Колко ли по-дълбоко трябва да затъне в мизерия и престъпност, за да се хване за илюзорната надежда за свобода, равенство, благоденствие.

- Питър, не обръщайте внимание на Елена! Тя обича да ме дразни - Наташа смени рязко темата: - Баща ви беше изключителен архитект. Това признават даже консервативните англичани. След смъртта му в Канада получих съболезнователно писмо от господин Харисън, при когото Боян работи близо две години. Преустройваха центъра на едно Лондонско предградие. Търговската част беше дело на Боян.

Питър ахна:

- Сега си обяснявам защо татко държеше в кабинета си голяма фотография на този център. При всяко посещение в Лондон се отбивахме в предградието. Ан казваше, че това преустройство ще влезе в учебниците по архитектура. Тя и татко най-дълго се застояваха в търговската част. Там има великолепен базар. Ан го сравняваше с висящите градини на Семирамида, а татко й казваше, че е пристрастна. Тя обичаше и уважаваше много татко.

Неочакваният телефонен звън разчупи крехката, почти роднинска атмосфера на доверие. Елена припна към слушалката. Представи се и докато слушаше гласа отсреща, очите й радостно заблестяха. Сложи длан върху мембраната и се провикна на английски:

- Обажда се сестрата на Цвета Динкова. Катя й позвънила.

Наташа пъргаво се изправи и след миг издърпа слушалката от дъщеря си.

- Аз ще се разбера с нея - успокои тя Елена и веднага заговори на български: - Аз съм Наташа Хлебарова, госпожо, предполагам, че ме знаете. Благодаря, че се обадихте.

- Как няма да се обадя? Нищо, че е толкова късно. Добре, че Катето Везнева се сетила за брат ми - нали и той е Динков. Той почина, ама жена му остана в апартамента. На същия телефон. Та тя препратила Катя при мен. Полудях, като ми каза какво чудо е станало. Боян не бил умрял! Момчето на кака Цвета пристигнало! Разбрах, че е у вас. Искам да го видя! Зет ми ще ме докара с колата.

Наташа я изслуша търпеливо, но прояви непреклонност.

- Късно е за срещи, госпожо! Наближава полунощ. Утре ни чака тежък ден.

- Аз ще ви заведа при кака. Няма защо да търсите Кубрат. Тя днес намина край нас. Донесе сиренце и...

Наташа не я слушаше. Подхвърли към Питър:

- Цвета Динкова е била днес при сестра си.

Питър несдържано изпусна въздуха от гърдите си. През цялото време бе потискал страха от лоша новина. Пресегна се и стисна силно ръката на Елена.

- Мама е жива! - гласът му се задави в сълзи.

- Вуйчо, трябва да се радваш, а не да плачеш - упрекна го Бояна.

- Кога ще ни заведе при нея? - нетърпеливо попита Питър.

Наташа тръсна енергично глава и заговори на български:

- Госпожо, ще ви бъде ли удобно утре да ни заведете при Цвета Динкова?

- Разбира се, само кажете в колко часа!

- Например в девет?

- И в пет мога да дойда.

След като се уговориха, Наташа предложи:

- Да пийнем за срещата - за днешната с Питър и за утрешната - с майка му!

За себе си тя пожела бяло вино, Питър помоли за водка, Бояна и Елена си наляха кока-кола. Звънът на кристалните чаши прозвуча тържествено. Една и съща усмивка на щастливо умиление озари лицата. След втората глътка Наташа повика такси.

- Остани да спиш тук! - предложи й Елена.

- Предпочитам да будувам у дома. Толкова много неща имам да премисля.

- Май тази нощ никой няма да мигне - замислено каза Елена.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух