напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Двадесета глава


Каква ли е майка му?

Този въпрос се вгнезди в главата му наскоро след пристигането на Райна в дома на Елена. Почувства се гузен заради разочарованието от жената, която на доста добър английски настояваше да я нарича леля. Тя го смути със селската си недодяланост, гарнирана с парвенюшка напереност. Беше средна на ръст, набита, имаше скулесто лице и мазна усмивка. Погледът на мътнозелените й очи не изпускаше нищо - стрелкаше и дебнеше. Тя се хвърли към него и той, който не беше свикнал с такъв бурен изблик на чувства, се сконфузи в нейната прегръдка.

Помогна му Наташа Хлебарова. Тя подкани властно:

- Да тръгваме!

- Няма ли да почакаме Катя? - подсети я Елена.

- Ще минем без нея. Заема място за двама и говори за трима - безапелационно отсъди Наташа. Продължи да се разпорежда: - Питър ще остави колата си тук! Ще пътуваме с фиата на Елена! Тя по-добре познава София и околностите. Да побързаме, преди да е започнала голямата жега! - когато излязоха при колата, тя отново влезе в ролята на водач. - Питър ще седне отзад при мен, а госпожата - до Елена, да показва пътя!

Потеглиха. Райна се въртеше като пумпал. Ту насочваше Елена, ту задаваше въпрос на Питър. До вилната зона той я осведоми за семейството, в което бе израсъл, обрисува двете фамилни къщи в ЮАР, които е наследил, както и апартамента в Манхатън. Наташа прекъсна грубо Райна, когато тя попита за доходите му от фирмата:

- Внимавайте в пътя! Навлизаме в гора. Сигурна ли сте, че не сме се заблудили?

- След малко сме при кака - обяви Райна и се извърна към Питър.

Наташа не й позволи да зададе следващия си въпрос.

- Точно сега дъщеря ми има най-голяма нужда от вас, пътят е напълно непознат за нея!

Райна се подчини, макар и неохотно. След малко извика:

- Стигнахме!

Намираха се на кръстовището, от което се отделяше улицата към Цветината вила. От едната му страна се разстилаше рядка горичка. Наташа настоя да паркират колата там. Според нейния предварителен план, Райна трябваше да отиде при сестра си, да я подготви и тогава да повика останалите. В последния момент тя нареди на Елена:

- Върви и ти! И внимателно! Такава новина може да убие и слон. Подавайте по мъничко и колкото се може - най-тактично. Дано сърцето й издържи на радостта.

Останал сам с Наташа, Питър не знаеше какво да мисли за нея. Тя непрекъснато се отдалечаваше от демона, който той бе очаквал да срещне.

Натежалият от жега въздух се раздра от вика на Райна:

- Какоо-о!... Какоо-о! Какоо-о!...

Докато тя поемаше дъх, се обади Елена:

- Госпожо Динкова! Госпожо Динкова!

И пак Райна:

- Како Цвето, къде си, ма? Ела отвори, водя скъпи гости!

Наташа Хлебарова се свъси като градоносен облак. Излезе от колата и даде знак на Питър да я последва. Завиха край оградата и след няколко крачки Питър се закова на място. Елена и Райна викаха пред вратата, от която вчера излезе необикновената жена. Наташа се върна при него. Попита загрижено:

- Зле ли ви е? Да поседнем в колата?

Блед и разстроен, той обясни:

- Вчера ме доведоха тук. Два парцела се продавали. Единият е точно този, където викат дамите. Но собственичката отсъствала, била в чужбина.

Наташа се свъси още повече и мрачно пое към Райна.

- Цвета Динкова била в чужбина, защо ни разигравате? - нахвърли се тя срещу закрещялата отново жена.

- Че кога е заминала? - слиса се Райна. - Вчера не спомена нищо. Донесе сиренце и месо за децата...

Наташа се обърна към Питър:

- Кой ви каза, че е заминала?

- Господинът, който урежда продажбата. Неговата вила е следващата.

- Нещо не е наред, не ми харесва - промърмори Наташа.

Докато те разговаряха, Елена претърколи голям камък, опря го във вратата и стъпи на него. Питър се спусна към нея.

- Моля те, остави на мен!

- С удоволствие, но при друг случай, скъпи братко, сега е невъзможно. Представяш ли си, ако Цвета Динкова изскочи насреща ти? Няма да се показваш, докато не те повикам!

Тя се надигна на ръце, мушна единия си крак между железните ребра на вратата, а другия преметна от другата страна. Закрепи се върху бравата и от нея скочи в двора.

- Върви по стълбите! - направляваше я Райна. Когато Елена стъпи на пътечката, тя й посочи вилата: - Излизаш точно на терасата. Врати има и от двете страни на къщата.

Питър не откъсваше очи от малката скаличка встрани от пътеката. Обърна се любопитно към Райна:

- Аз бил ли съм тук? Нещо ми е познато, сигурен съм.

- Кака те мъкнеше всеки път, когато беше свободна. Тогава вилата не беше построена, имаше фургон. Аз също идвах с вас, още не бях омъжена. Мисля, че беше през лятото, преди да заминете за Париж. Ти по цял ден тичаше по двора. Най обичаше да се катериш по онзи, големия камък, вдясно от пътечката.

- Запомнил съм го - възбудено изрече Питър.

- Как ли не убеждавахме кака да махне този камък, ама тя си знаеше своето: бил част от истинската природа. Не го пипна и след като ти падна от него. Ето, този белег ти е оттогава! - Райна докосна тънката като конец браздичка в ъгъла на неговите устни и словоохотливо обясни: - Ти се претърколи от върха, чухме писъка ти. Дотичахме веднага. Беше целият в кръв. Кака те грабна и хукна към "Пирогов". Добре, че някаква кола я настигнала в гората.

Райна спря и се ослуша. Откъм вилата прозвуча звънкият глас на Елена.

- Госпожо Динкова, моля ви, покажете се!

- Погледни през прозореца! - упъти я Райна.

- Явно не е тук - заключи Наташа и подозрително изгледа Райна. - Сигурна ли сте, че сестра ви не е в чужбина?

Райна разпери ръце:

- Ако е заминала снощи или тази заран. Знам ли?

Неволното й колебание не остана скрито от изпитателния поглед на Наташа.

- Струва ми се, че нещо криете? - попита тя остро.

- А-а, нещо се сдърпахме вчера - смути се Райна, но веднага намери обяснение. - Между сестри стават такива работи, но ние сме като сиамските близнаци - не можем една без друга.

Питър се откъсна от желязната врата и се обърна любопитно към Райна.

- Майка ми има ли домашна прислужница?

Райна прихна, после сериозно заговори:

- Винаги казвам на кака, че е трябвало да се роди в голяма страна, или където се говори някой от най-разпространените езици в света. Писател в осеммилионна България, който пише на никому неизвестен език, е обречен на бедност. Добре, че се появи ти, мили племеннико - ще помагаш на кака! Тя, милата, все даваше нещо и на нас. И вчера донесе...

- Чухме вече - прекъсна я Наташа с изписана на лицето досада. Сестрата на Цвета й ставаше все по-антипатична и тя не се стараеше да прикрива чувствата си.

Откъм дъното на улицата се зададе жена. Водеше на каишка голямо куче. Едвам го удържа да не скочи върху непознатите.

- Вие Цвета ли търсите? - попита тя и не дочака отговор, продължи словоохотливо: - Снощи я видях. Наминах да й съобщя, че Кубрат Дагоров, бившият й съпруг, я търсеше следобед. Той каза, че пак ще намине. Може би е слязла в града с него. Той ми се видя доста загрижен. Продра си гърлото от викане.

- Също като нас - обади се Райна. - Къде ли е сестра ми?

- Не знаех, че Цвета има сестра - изненада се съседката.

- Имахме и брат, той почина.

- Него съм виждала, Бог да го прости! Идваше понякога, помагаше й...

Райна напористо заобяснява:

- Аз работих дълги години в чужбина. Но сега прескачам често тук. И скоро довеждах внуците, кака много ги обича.

Наташа се обърна към съседката:

- След като съобщихте на Динкова за посещението на Кубрат, видяхте ли я отново?

- Сутринта, като изведох кучето, надникнах през оградата, макар че Цвета рядко се показва по това време навън. Но и машината не се чуваше. Когато пише на отворен прозорец, чак тук се чува.

Райна изведнъж засия:

- Сетих се за съседа й Сандо. Той сигурно ще знае къде е кака.

- И него не съм виждала от вчера - охлади ентусиазма й съседката. - Тук ли е, все в градината се мотае.

- Ще проверя за всеки случай - упорстваше Райна. - Откъде да мина за Сандо?

- Аз ще ви заведа, тъкмо ще разходя кучето - предложи съседката.

Двете жени стигнаха кръстовището и завиха към Сандови. Наташа нацупи недоумяващо устни.

- Не мога да повярвам, че тази жена е сестра на Цвета.

- Майка ми не прилича на нея, така ли? - жадно попита Питър. Беше неспокоен и объркан.

Наташа го разбра и категорично потвърди:

- Двете са коренно различни. Цвета беше красива, горда, умна. Иначе баща ти не би се влюбил в нея. Едва ли възрастта я е направила бъбрица като сестра й.

Питър се засрами от облекчението, което изпита. В главата му натрапчиво се явяваше образа на жената, която вчера излезе от тази врата. Тя никак не приличаше на Райна.

Двете жени се върнаха. И Сандо го нямало - нито във вилата, нито на двора.

Наташа подбра групата към колата.

- Очевидно Цвета е в София. Ще я потърсим там!

Райна ги заведе до апартамента. Звъняха, докато от съседната врата излезе възрастна жена с три дечица край нея. Тя заби враждебен поглед в Наташа, после огледа и другите трима. Разпозна Райна и студено попита:

- Защо я търсиш тук? Тя е във вилата.

- Нямаше я, затова дойдохме. Вержи, трябва да й съобщим нещо много радостно.

- Едва ли ще се зарадва - Вержи стрелна Наташа, подвоуми се, но злобата й към нея бликна сякаш от само себе си. - Не ви ли стига, че съсипахте младините й, ами сега и на стари години ли ще я тормозите? Засрамете се!

- Грешите, госпожо! Наистина носим радостна новина - Наташа мобилизира всичките си сили да звучи убедително.

Жената я измери с натежал от презрение поглед. Отвори уста, но внезапно размисли и стисна здраво устни. Побутна децата към апартамента, последва ги и трясна вратата след себе си.

- И тук ударихме на камък - замислено обяви Наташа и бавно пое по стълбите надолу.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух