напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Двадесет и първа глава


Пламен Бакърджиев пристигна половин час по-рано пред кантората на Кубрат Дагоров. Беше нетърпелив да научи резултатите от нощесната операция срещу Цвета. Според неговите пресмятания адвокатът вече я бе посетил. В главата му имаше само едно предположение - Цвета е дала пълномощно на Дагоров да продаде вилата й.

Най-после Минка се зададе откъм "Алабин". Носеше се като пъстроцветен букет с шарената си копринена рокля. Пламен побесня, като видя току-що направената й фризура.

- Аз вися като паяк тук, а ти си била при онзи педераст! - имаше предвид нейния фризьор.

Минка се завъртя на пети. Попита кокетливо:

- Не ме ли харесваш?

- Не ми трябваш за ревю, а за работа.

- Но Пламе...

- Тръгвай! И горе нито дума повече от това, което съм ти определил!

- Не съм ти съпруга да ме командваш! - засегна се тя.

- Но скоро ще станеш, свиквай! - смекчи тона си той. Не биваше да дразни Минка, докато не приключи покупко-продажбата на Цветината вила. Тогава ще я шитне. Не за първи път през последните дни осъзнаваше, че тя го дразни повече от собствената му жена. Едвам я изтърпяваше.

Взе почти на бегом стълбите до първия етаж. Натисна звънеца и щом секретарката отвори вратата, направо влезе.

- Съжалявам, господин Дагоров отсъства - опита се да го спре жената. Очите й бяха зачервени, гласът - отпаднал.

- Как така отсъства?! Определил ни е среща за десет.

В очите на секретарката бликнаха сълзи.

- Какво се е случило? Къде е Дагоров? - застрашително ревна Бакърджиев.

- В "Пирогов". Снощи е получил инфаркт.

- Не може да бъде! Не, не!

- Уви, да. Госпожица Рени се обади да ме предупреди. Обезумяла е от тревога. Лекарите не дават големи надежди.

- Сега ли трябваше да се случи този инфаркт - освирепя Пламен Бакърджиев. Стовари юмрук върху дървената каса на вратата, после се обърна кръгом към стълбите.

Трябва да намери час по-скоро друг адвокат! Но кой? Работата беше колкото деликатна, толкова и опасна, не биваше да рискува с непознат. Ругаеше Дагоров с всички мръсни псувни, които знаеше. По обяд имаше среща с Красимир Драгнев, за да му предаде остатъка от хонорара за "поръчката". Парите му отиваха на вятъра, щом Дагоров не бе посетил Цвета.

Изля гнева си върху Минка, която ситнеше след него по улицата.

- Ти докога ще куткудякаш!?

- Псуваш като хамалин, неудобни ми е.

- Махай се тогава! Хайде, какво чакаш? Писна ми от теб.

Две жени спряха любопитно. Възрастен мъж с пазарска чанта укорително заклати глава. Минувачите забавяха ход. Минка се отдели от него и забърза към "Алабин". Пламен Бакърджиев огледа свирепо хората и закрещя:

- Какво сте ме зяпнали? Нямате ли си работа. Вървете тогава в зоологическата градина да го духате на маймуните!

- Мръсник! - възмути се едната от спрелите наблизо жени.

- Не го ли виждате, че е пиян? Отрано се е натряскал. А някои хора се чудят как да си купят хляб - намеси се възрастният мъж. От пазарската му чанта се подаваше един хляб.

Хората се разшаваха. Пламен Бакърджиев пое в обратна посока на Минкината. Стигна "Солунска" и по нея излезе на площад "Славейков". Тресеше се от ярост. Трудно се сдържаше да не рита и разпилява сергиите с книги. Премина на отсрещния тротоар. Хлътна в един безистен с неугледно барче в дъното. Поръча голяма ракия. Изпи я, без да получи необходимото успокоение.

Като един безплоден миг щяха да се извъртят дните до края на месеца. Без Дагоров сделката с Цветината вила нямаше да стане. Ачо Хинков искаше пари, а не оправдания. Нямаше да му мигне окото, когато изпраща мутрите при него. Този път Пламен се разтресе от ужас. Поръча още една ракия и с нея уталожи отчасти паниката си. Дори му мина през ума да не плати на Краси Драгнев, тъй като ефектът от поръчката беше нулев.

До вечерта "служителите" на Краси Драгнев щяха да го смелят, както щяха да сторят и мутрите на Ачо Хинков, ако не изплати дълга си в определения срок.

 

***

 

Краси Драгнев го чакаше в бара на хотел "Родина". Изглеждаше още по-нагъл и самоуверен отколкото на предишната им среща. Метна му високомерен поглед и още докато Пламен сядаше, изкомандва:

- Давай мангизите!

- Какво направихте?

- Каквото поръча. Преобърнали са вилата и жената.

Бакърджиев рухна като подсечен на стола. Краси изсъска срещу него:

- Ако ми излезеш с номера, че не носиш парите, ще ти изпратя снощния екип. И двамата си падат по мъже. Ще ти разпорят задника.

Бакърджиев избълва отчаяно:

- Никаква полза от вашата работа. Адвокатът, който трябваше да уреди продажбата на вилата, се разболя. Дано да пукне!

- Това ли ти е проблемът? - небрежно подвикна Краси Драгнев. - Защо не ми каза онзи ден? Още нощес щяхме да уредим всичко.

- Хайде, бе! - недоверчиво възкликна Бакърджиев, но в гласа му трепна надежда.

Драгнев самодоволно съобщи:

- В "Специални поръчки" влиза и "убеждаването" да продадеш апартамент, вила, автомобил, гараж... Чак до майчиното мляко - ако си платиш по тарифата. В екипа има нотариус. Една трета от парите са за него. Изпипва сделката по ноти. Досега нямам издънки с него. Ако си навит, още тази нощ уреждаме "продажбата".

Мисълта на Пламен Бакърджиев работеше трескаво. Чужденецът показа ясно, че харесва имота. Въобще не попита за цената, но няколко пъти наблегна, че бърза с покупката. Надеждата да се освободи час по-скоро от заплахата на Ачо Хинков го облъхна като озон. Чу се да казва:

- Съгласен съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух