напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Двадесет и втора глава


Елза откри Цвета пред болницата.

- Отивам да изпия едно кафе. Очите ми се затварят за сън. Ще дойдеш ли с мен?

Цвета се надигна с усилие от пейката. Всичко я болеше. Побърза да предвари въпроса на Елза за резултата от лекарския преглед и попита заинтересовано:

- Какво каза професор Чирков за Кубрат?

- Едва преди малко дойде. Операцията се проточила по-дълго, отколкото предполагал. Заведох го горе в отделението. Лекарите го поеха. Докато умуват, ще глътнем по едно кафе. На крак съм, откакто Рени ми се обади.

Влязоха в най-близкото кафене. Настаниха се до прозореца. Цвета нервно зарови в чантата си. Откри празния си портфейл и болезнено изохка. Снощните вандали бяха отмъкнали последните й левчета.

- Какво има? - разтревожи се Елза.

- Забравила съм си портфейла, ще ми заемеш ли хиляда лева.

- Нямаш проблеми.

Келнерът застана до тях. Елза поръча:

- За мен двойно кафе - и се обърна към Цвета: - Аз съм с колата, не мога да пийна нищо сериозно, но ти вземи, каквото пожелаеш. Моя гостенка си.

- Помолих те за заем. След седмица ще ти го върна.

Нейната категоричност наскърби Елза.

- Тогава и аз трябва да ти връщам парите, които харчеше за мен.

Цвета направи учудена физиономия и тя обясни:

- Докато беше омъжена за Кубрат, всяка ваканция ме водеше на ски, забравила ли си? Подари ми вносен екип, много се гордеех с него. Още по-приятно ми беше, че съм с теб - най-добрата скиорка на всички плацове, които посещавахме.

Цвета неволно премига, озарена от спомена за младата жена, каквато беше по онова време - силна, самоуверена, кипяща от енергия. Не се насищаха да карат ски, а вечер танцуваха до последния акорд на оркестъра. Беше им весело, смееха се... Веднъж се търкаляха по един снежен склон, полудели от радостна възбуда.

- За вас, госпожо? - нетърпеливо попита келнерът.

- Ракия... голяма.

Къде изчезна смехът? Радостта? Веселието?

Елза се приведе над масата.

- Извинявай, Цвета, аз бърборя непрекъснато. Какво ти каза лекарят?

- Нищо обезпокоително - умишлено небрежно отвърна Цвета.

- Не ми се вярва. Изглеждаш ужасно. Не се опитвай да омаловажаваш състоянието си! Не бих понесла да се случи нещо и с теб. Макар да не те виждам често, ти си ми един от най-близките хора в света.

Цвета пак се изплъзна с небрежен тон.

- Нямам нищо счупено. Само леки натъртвания. Видът ми се дължи на шока. Не забравяй, че Кубрат беше първата ми любов - загриженият поглед на Елза развихри въображението й. - С напредването на възрастта човек се връща често в младите си години. Аз например си представям как се спускам по "Стената" в Боровец - би излъгала, че яде всеки ден фазан, само да не спомене нищо за изнасилването.

- Хубави години бяха - умили се Елза и леко въздъхна.

Цвета обърна разговора изцяло към нея.

- Защо си напуснала "Демокрация"? Вчера те търсих в редакцията. Надявам се да си обмислила постъпката си? Предполагам, че вестникът ще ти липсва.

Елза изчака келнерът да сервира и чак тогава отвърна:

- Не, скъпа Цвета. Откакто напуснах, се чувствам преродена. Очевидно политиката не е за мен.

- Това е втората изненада за днес. Първата беше Кубрат.

Изнасилването не влизаше в никаква сметка - то беше равнозначно на атомна бомба. Облъчи я с разрушителната си енергия за цял живот.

Елза отпи от кафето. Движенията й бяха грациозни.

- Стигнах до извода, че повечето от нещата, които ненавиждам, започват с буквата "п". Предателство, посредственост, простотия, проституция, преструвка, подлизурство. Включих в списъка и политиката. Отвратена съм от спекулациите с чистите човешки мечти за по-справедливо общество.

- Благодарение на тези мечти човечеството се развива и преминава от един обществен строй в друг. Все с надеждата да получа двете най-важни неща - свобода и благополучие. За съжаление остава само мечтата.

- Защо за съжаление?

Цвета дръпна голяма глътка ракия и тогава отвърна:

- Невъзможно е да се създаде съвършеното общество, в което всички да са еднакво доволни. Разочарованите и огорчените се вкопчват в нови идеали, които по същество отговарят на тяхната мечта за по-добър живот.

- Ще включа този въпрос в интервюто си.

- Какво интервю?

- С теб. Възнамерявах тези дни да те потърся. Надявам се да не ми откажеш?

- Какво?

- Интервю - прихна Елза. - Съжалявам, че нямам в момента фотоапарат, да запечатам физиономията ти.

- Нали си напуснала вестника?

- С двама колеги основахме литературен вестник. Заклехме се да не се ръководим от никакви политически пристрастия. През септември ще издадем първия си брой. Сега работим върху пилотния. Аз предложих разговор с теб.

- Не бива да започваш с бита карта. Намери си друг писател! Аз съм госпожа Никоя.

- Какво става с теб? През цялото време усещам, че нещо те е пречупило, но най-малко очаквах да е самочувствието ти на писател.

- Преди се успокоявах, че книгите ми не се публикуват заради цензурата, а сега с какво да си обясня отказа на издателите? - с горчивина попита Цвета. - Може би се страхуват, че книгите ми няма да се продават, защото не са интересни - на един дъх си отвърна тя.

- Захариев каза тъкмо обратното...

- Каквоо-о?

Посетителите от околните маси се извърнаха към тях. Почудата на Елза се разпиля, щом срещна искрено недоумяващия поглед на Цвета. Обясни подробно:

- Миналата седмица имаше среща на книгоиздателите. Положението на книжния пазар е трагично. Издава се малко и предимно преводна литература. Захариев предложи да се учреди фондация за подпомагане на българската книжнина. Беше много убедителен с примерите за наши автори, които превъзхождат доста нашумели чуждестранни писатели. Говори и за твоя роман. Показа проекта за корицата.

- Проект за корица!? Онзи ден Кубрат ми каза, че "Пътеката" няма да се печати. Захариев свивал платната заради кризата.

- Навярно не е разбрал. Захариев е най-големият оптимист сред издателите. Смята да издаде поредица български романи. "Пътеката" ще бъде първият.

Цвета пресуши на един дъх чашата.

- Какво ти е? Не се ли радваш? - обезпокои се Елза.

- Нощес ме изнасилиха.

- Каквоо-о? - този път Елза привлече вниманието на бара.

- Срам ме беше да ти кажа. Никога не съм се чувствала по-омърсена и унизена.

Елза махна на келнера да донесе нова ракия. Не знаеше какво да каже. След малко Цвета промълви тихо:

- Не ми се живее. Уморих се да се правя на силна.

- В шок си. Най-добре е да те заведа на психиатър.

- Лекарката ми предложи. Отказах й. Никой по-добре от мен не би вникнал в душата ми. Там е пустош.

- Говориш като писателка.

- Писателят е човек като всички останали. Ако сега започвам живота си, не бих и помислила за писане. По-добре е да мисля за собствения си живот, отколкото да измислям чужди съдби. Заради въображаемия свят на моите герои пропуснах реалности, които сега ми отмъщават.

- Какво имаш предвид?

- Самотата е най-добрата среда за писателя и най-лошата за човека. Колкото повече се отдавах на писането, толкова по-малко време ми оставаше за общуване. Мнозина ме смятат за саможива, а аз съм най-обикновен скъперник на време.

- Създаде добри книги.

- Те не ми заменят Боян и Камен. Може би, ако имах повече време за Влади, щях да му помогна да се пребори с алкохола.

Келнерът сервира ракията. Цвета отпи глътка и отчаяно произнесе самоприсъдата си:

- Равносметката ми е на червено. Май загубих състезанието със съдбата.

- Изневеряваш на себе си, не мога да те позная - Елза неочаквано скочи. - Сметката! - викна тя към келнера. Подаде му парите и хукна навън, сподирена от Цвета.

Професор Чирков и неколцина лекари в бели престилки разговаряха пред болницата. Черна лъскава лимузина се плъзна край тях и в следващия миг професорът изчезна от полезрението на двете жени.

- Изпуснахме го - разочаровано каза Елза, загледана в отдалечаващата се кола.

Мъжете в белите престилки се прибраха в сградата.

- Да вървим в отделението! Каквото е имал да казва, го е съобщил на лекуващия лекар - предложи Цвета.

 

***

 

Свариха Рени в пустия коридор пред отделението. Подпираше се като сиротинка на стената. Гримът не скриваше огромната й умора. Елза я загълча меко:

- Трябваше да се прибереш за няколко часа! Капнала си. Поне да беше изпила едно кафе с мен!

- Искам да съм край него до последния му дъх - съкрушено каза Рени.

- Толкова ли е зле? - обади се Цвета, забравила своите страдания.

Рени плачливо подсмъркна. Очите й останаха сухи.

- Какво каза професор Чирков? - нетърпеливо попита Елза.

- Мина край мен като метеор. Не ме позна. Сигурно изглеждам ужасно. Не ме интересува. Кубрат си отива - прорида тя със сухи очи.

- Елза, на твое място бих попитала лекуващия лекар - настойчиво предложи Цвета.

Рени вдигна измъчено лице към нея. Елза ги представи една на друга, докато погледът й бягаше към заключената врата на отделението.

- Най-сетне да ви видя на живо, госпожо Динкова - приветливо изчурулика Рени. - Чела съм всичките ви романи. Кубрат ги е подредил във витринката на бароковия шкаф, навярно го помните, бил е още на дядо му.

- Беше отдавна, като в друг живот - Цвета нарочно подцени паметта си. Не й се говореше за миналото.

Нещо в приятелката на Кубрат я отблъскваше. Интуитивно долавяше пресилена нотка в нейната скръб. Приличаше повече на красив плакат на страданието отколкото на истински страдаща жена.

- Как изпуснахме професор Чирков! - затюхка се Елза.

Рени проплака отчаяно:

- Чух го да казва: "Този път природата ще ни надхитри. Май е по-силна от медицината!" Кубрат си отива - подсмъркна тя. - Много ще ми липсва.

- Професорът обича метафорите - сухо вметна Цвета.

Рени определено я дразнеше с демонстрираната си любов към Кубрат. Не вярваше в противоестествените неща и по тази причина не допускаше една толкова млада и красива жена да е пламенно влюбена в мъж, който би могъл да й бъде баща. Кубрат не беше нито Пикасо, нито Чарли Чаплин, за да компенсира с личността си разликата във възрастта.

- Много ясно го чух - жално потвърди Рени.

- Може да е имал предвид природата на Кубрат? - Цвета се изненада от неволната уплаха на Рени, помисли, че не е разбрана от младата жена и продължи да я утешава: - Кубрат обича живота, сигурна съм, че ще се вкопчи и в най-тънката сламка, за да избяга от смъртта.

Не се вдълбочи в новия прилив на уплаха по лицето на Рени. Насочи цялото си внимание към лекаря, който излезе след продължителното позвъняване на Елза. Беше млад мъж с късо подстригана коса. Умореното му лице не се подчини на желанието да се усмихне ведро на жените. Набръчка се като спечена ябълка.

- Мисля, че страшното мина. Според професор Чирков това е един от редките случаи на оживяване след толкова тежък инфаркт. Господин Дагоров беше наистина на кантара, но природата излезе по-силна от медицината. Ние почти го бяхме отписали.

- Нали ви казах! - обхваната от несдържана радост, Цвета се обърна живо към Рени. - Зле ли ви е? - уплаши се тя от мъртвешката бледост на жената. Подхвана я. Отново я изненада уплахата в очите й. Този път й заприлича повече на паника.

- Трябва да се радваш! Лошият сън свърши - възбудено занарежда Елза. - По-добре е да се прибереш. Ти се измъчи.

- Да, да - потвърди машинално Рени.

- Наспи се добре! Аз ще остана още малко и също ще се прибера - подвикна след нея Елза.

Рени не се обърна.

- Какво й стана? - недоумяващо попита Цвета.

- Кубрат държи на нея, а и тя на него. Той беше много горд, когато Рени се отказа от кариерата си на манекен, за да му принадлежи изцяло.

Цвета не прояви повече любопитство, а и Елза не намери какво друго да каже. Двете жени се затвориха в своето мълчание. Час по-късно лекарят отново се показа. Огледа коридора и чак тогава попита:

- Младата жена ли е Цвета?

- Не, аз съм - обади се Цвета.

- Извинете - смути се лекарят. - Но помислих... Няма значение... Много пъти повтаряше името ви, а сега, в пълно съзнание съвсем ясно поръча да се пазите!

- От какво?

- Не зная. Каза само: "Предайте на Цвета да се пази!" Нарочно не го разпитвах, за да не го товаря. Казах му, че сте в коридора. Предполагах, че става въпрос за младата дама. Извинете!

- Не се безпокойте!

В главата й като мълния проблясна догадка, че Кубрат е знаел за нощесното покушение върху нея. Навярно затова е пристигнал да я предупреди?

Или е участвал в заговора?

- Госпожо, зле ли ви е?

- Нищо ми няма, докторе. Просто съм уморена. Да вървим, Елза!

Седна послушно в колата на Елза. Ала щом стигнаха вилата, не я покани вътре. Предпочиташе да е сама и да разгадава посланието на Кубрат.

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух