напред назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]



Двадесет и трета глава


Закараха Райна до дома й. Не приеха нейната настойчива покана да й гостуват. Наташа отклони и следващата й молба - да ги заведе след час-два отново до вилата.

- Ако решим да отидем, ще ви позвъним - когато се отдалечиха от дома й, тя се обърна към дъщеря си: - Елена, ще намериш ли сама пътя към вилата?

- Нима е толкова трудно? - засегна се Елена.

- С теб Питър ще се чувства по-добре.

Отбиха се в дома на Елена. Наташа настоя да обядват. Ала освен Бояна никой друг не докосна храната. Непрекъснато гадаеха къде може да е Цвета.

Пиха кафето на терасата. Наташа изведнъж се разбърза. Трябвало да разговаря с някакъв член на Изпълнителното бюро на партията.

Питър така настойчиво следеше Елена, че тя се отказа да разтребва, взе ключовете от колата и го подкани да тръгват.

- Може ли да дойда и аз? Сега има място в колата - примоли се Бояна.

- Не, момичето ми! Дори аз съм излишна.

И сега, както при първото им посещение, вилата ги посрещна глуха и няма. Елена пак се прехвърли през вратата. Отиде до самата къща. Чука по врати и прозорци, вика. Никой не откликваше. Тя се върна при Питър и тъкмо се чудеха какво да предприемат, иззад вилата се появи възрастен мъж. Представи се за съсед и приятел на Цвета и сам изрази недоумението си от нейното отсъствие.

- Прибрах се от града преди час, няколко пъти идвам да я търся. Къде може да е отишла? - той изведнъж се взря в Питър. - Вие не бяхте ли вчера тук с Бакърджиев?

Елена преведе, а Питър потвърди с кимване. В погледа на възрастния мъж се появи подозрение. Промърмори към Елена:

- Той срещна вчера Цвета, защо не й се обади?

Още докато тя превеждаше, Питър засия.

- Значи тя е била?! Тя е била!

Елена търпеливо изчака да се успокои и чак тогава попита кого има предвид.

Вместо да й отговори, Питър я помоли да попита мъжа дали жената, която вчера излязла от вилата, е била Цвета Динкова.

- Разбира се, тя беше. Аз я чаках в колата на кръстовището. Закарах я до апартамента й в града.

- Тя е била! Кръвта ми се обади. Сърцето ми я почувства.

- Кои сте вие? Какво искате от Цвета? - сърдито попита съседът.

За миг Елена се изкуши да му разкаже за чудото. Бързо се окопити. Ами ако той изтърси веднага на Цвета за нейния появил се от небитието син? Независимо че вече имаше доста високо мнение за характера й, нито за миг не забравяше, че е майка. Усмихна се приветливо на начумерения възрастен мъж.

- Ще наминем по-късно. Нейни близки сме. Предайте й да ни чака тук.

- Не си казахте имената!

Елена се направи, че не чу настойчивия въпрос на стареца. Хвана Питър под ръка и го поведе към колата.

Питър не можеше да си намери място от радост.

- Веднага усетих нещо особено в гърдите си. А и тя трепна. Почувствала ме е. Вече не се съмнявам, че ми е рождена майка.

Елена насила го натика в колата. Потегли въпреки неговите протести. В това състояние Питър не биваше да се явява пред Цвета. Заведе го в едно уютно кафене в центъра на Драгалевци. Когато реши, че се е успокоил достатъчно, обърна колата към Цветината вила.

Старецът се показа още при първото извикване.

- Не се е върнала. Попитах ви кои сте?! - застрашително подвикна той. В ръката си държеше мотика.

- Нейни близки сме, но тя не ни познава - успокояващо каза Елена. - Пак ще дойдем.

 

***

 

Питър не прие да се отбие у дома на Елена. Отказа й да го закара до хотела. Слезе от колата и тръгна пеш. Озова се в центъра и бързо се ориентира към "Шератон".

Взе душ, поръча си кафе, изпи го и пак излезе. Не го свърташе на едно място. С Елена се бяха разбрали да отидат във вилата привечер, но дотогава времето изглеждаше цяла вечност. Той решително се отправи към взетата под наем кола.

Запали и щом потегли, изпита странно успокоение. Ръководеше го някакъв вътрешен пътеводител. Без никакви затруднения стигна "Хладилника" и пое към планината. Мина през Драгалевци и се насочи към познатата му вилна зона.

Всичко изглеждаше така, както го оставиха преди час. Закрачи покрай оградата. Довлеченият от Елена камък стоеше пред вратата. Питър го отмести встрани, обхванат от внезапна загриженост за майка си. Дори се зарадва, че тя още не се е прибрала - камъкът беше доста тежък и щеше да я затрудни, докато го отмества от вратата.

Разходи се до края на улицата. Върна се бавно назад. Не се мяркаше жива душа. Настани се в сянката на китка борове в края на горичката. Загуби представа за времето. Не се сещаше да погледне часовника си. Превърнал се бе в гара.

Стресна го шум от приближаващ автомобил. Изправи се на крака и през клоните на дърветата проследи преминаващата бяла мазда. Шофираше жена, а до нея седеше... майка му.

Парализира се, въпреки че първата му мисъл бе да изскочи на пътя и да крещи: "Мамо, мамо!"

Колата спря пред вилата. Двете жени слязоха, но в двора пристъпи само стопанката.

Елза се върна в маздата, изчака Цвета да се изкачи на терасата и чак тогава потегли обратно. Когато мина край Питър, той забеляза, или по-скоро почувства, нейната загриженост. Свърза я с майка си и се обезпокои. От вчера до днес майка му се бе променила.

С огромни усилия потискаше неудържимия си порив да се втурне към вилата. Школата на Ан и баща му надделя. След като вече е намерил майка си, не бива с една несдържана постъпка да я убие. Потегли с висока скорост към София.

В дома на Елена свари само Бояна. Посрещна го с упрек.

- Вуйчо, къде беше? Мама те търси много пъти в хотела.

- Къде е тя? - нетърпеливо попита Питър.

- При баба.

- Моля те, позвъни й веднага! Трябва да говоря с нея.

От мястото си Питър чуваше свободния сигнал на телефона.

- Опитай още веднъж! - настоя той.

Отново свободен сигнал. Пробиваше тъпанчетата му. Бояна се натъжи и макар да се силеше да изглежда бодра, гласчето й потрепери:

- Може би са отишли в болницата.

- Защо?

- Баба се обади. Не се чувствала добре. Мама веднага хукна. Уплаши се, защото баба за първи път признава, че е зле и се нуждае от помощ. Мене натовари да те чакам.

- Точно сега ли? - избухна Питър и тутакси се засрами от егоизма си. Предложи гузно: - Да отидем при баба ти, може би има нужда и от нашата помощ?

Наташа Хлебарова живееше в солиден пететажен блок. Апартаментът заемаше целия втори етаж. Звъняха, тропаха, никой не отвори. Бояна предположи, че са в болницата. Настоя да се приберат колкото може по-скоро вкъщи.

- Където и да отидат, мама ще позвъни.

Елена наистина позвъни и започна с извинения:

- Питър, зная колко разчиташ на мен. Съжалявам, трябваше да се погрижа за мама.

- Как е тя?

- Лек инсулт, вече е в съзнание. По всяка вероятност вълнението й дойде в повече. Вдигнала кръвното и белята стана.

- Съжалявам, Елена. Имаш ли нужда от помощ?

- Благодаря, лекарите твърдят, че положението е напълно овладяно. Малкият дявол е бил, както казваме ние в България. Но аз ще остана в болницата до сутринта. Мама е своенравна, току-виж започнала да се разпорежда или реши да се прибере у дома.

- Тогава до утре!

- До утре, Питър! Щом се прибера, веднага ще ти позвъня. Ще отидем по-рано, за да не изпуснем майка ти като днес.

- Видях я, като се прибираше във вилата. Не изглеждаше добре. Не посмях да й се обадя.

- Добре си направил. Днес напълно се убедих, че предишните поколения са по-сантиментални от нас, след като и моята майка се разчувства. А Цвета Динкова навярно е вулкан от емоции. Поне аз така си я представям. Страшно искам да се запозная с нея!

- И аз - призна Питър.

Страхът му от разочарование се обади внезапно. Как ли изглежда отблизо жената, която го беше родила?

 


напред горе назад Обратно към: [Жена на прицел][Донка Петрунова][СЛОВОТО]

© 1998 Донка Петрунова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух