![]() ![]() ЗовАз съм тук зад три врати заключена и прозореца ми е с решетка, а душата волна, волна птица в клетка, е на слънце и простор научена.
Пролетни са ветровете полъхнали, чувам гласове призивно ясни. Моя плам непламнал ще угасне в здрача на покоето заглъхнали.
Рзатроши ключалките ръждясали! Дай ми път през тъмни коридори! Не веднъж в огрените простори моите крила са ме понасяли.
И ще бликнат звукове ликуващи от сърцето трепетно тогава... - Но зад тези три врати, сподавен, моя пламнал зов дали дочуваш ти?
![]() ![]() ![]() |