напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



На дача


И ЕТО, ТУК СЪМ. И пътека

не води в моя нов подслон.

А вечерта застила меко

обвития във хмел балкон.

 

Защо са тук звездите едри

и свода сякаш по-дълбок?

Дано, дано и в мен разведри

нависналите мисли бог.

 

Вратата рано ще затварям

и няма ни да паля свещ,

ни с някого да разговарям.

 

Ливадата е покосена,

дъхът й - сладък и горещ

и за ще спя като спасена.

 

КРАЙ МЕН ПРЕМИНАХА косачи,

а после звъннаха стада

и над леса - безмълвно здрачен,

изгря вечерната звезда.

 

Отнейде лъхнала прохлада

като ветрило ме повя

и странно отмаляла, сядам

на покосената трева.

 

Повехнала, зеленосива,

дъхът й леко ме опива -

като накипнало вино.

 

Но пак защо ме скръб обсеби?

- Сега бих дишала със тебе

дъха на прясното сено...

 

АЗ ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ от света

и сънят ми е кротък и девствен.

Не достигат до мойта врата

ни тревожни, ни радостни вести.

 

През деня, сред обилния плод

на нивята, отдъхвам с надежда.

Вечерта на бездънния свод

във съзвездия нови се вглеждам.

 

Но защо днес сърцето се сви?

Твоя спомен не е ли погребан

сред уханните полски треви?

 

А над мен е планинския гребен.

- как спокойно е тука без тебе,

как спокойно и - пусто, уви!

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух