![]() ![]() На дачаИ ЕТО, ТУК СЪМ. И пътека не води в моя нов подслон. А вечерта застила меко обвития във хмел балкон.
Защо са тук звездите едри и свода сякаш по-дълбок? Дано, дано и в мен разведри нависналите мисли бог.
Вратата рано ще затварям и няма ни да паля свещ, ни с някого да разговарям.
Ливадата е покосена, дъхът й - сладък и горещ и за ще спя като спасена.
КРАЙ МЕН ПРЕМИНАХА косачи, а после звъннаха стада и над леса - безмълвно здрачен, изгря вечерната звезда.
Отнейде лъхнала прохлада като ветрило ме повя и странно отмаляла, сядам на покосената трева.
Повехнала, зеленосива, дъхът й леко ме опива - като накипнало вино.
Но пак защо ме скръб обсеби? - Сега бих дишала със тебе дъха на прясното сено...
АЗ ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ от света и сънят ми е кротък и девствен. Не достигат до мойта врата ни тревожни, ни радостни вести.
През деня, сред обилния плод на нивята, отдъхвам с надежда. Вечерта на бездънния свод във съзвездия нови се вглеждам.
Но защо днес сърцето се сви? Твоя спомен не е ли погребан сред уханните полски треви?
А над мен е планинския гребен. - как спокойно е тука без тебе, как спокойно и - пусто, уви!
![]() ![]() ![]() |