Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно,

ти говориш тъй топло и предано.

Вън завива виелица снежна.

Аз те слушам, далеко загледана.

Лъхат леки и странни парфюми

от цветята, над мене надвесени,

и напомнят самички, без думи,

ча са вчера от тебе донесени.

Ти така всеотдайно си верен,

ти си мой неотменно и всякога -

и прости моя смях преднамерен,

мойто женско лукавство понякога.

Че и аз като тебе обичам -

безнадеждно и смъртно увлечена,

и често напразно заричам

да не ида на среща уречена.

Но когато зачуя, че идеш,

сякаш рязко, внезапно събудена,

там, от другия вход, без да видиш,

аз избягвам - смутена, зачудена.

И отивам при него покорна,

сякаш в тъмна хипноза омаяна.

И се връщам разбита и морна,

унизена и горко разкаяна...

Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]