![]() ![]() InterieurТи ме гледаш тъй влюбено-нежно, ти говориш тъй топло и предано. Вън завива виелица снежна. Аз те слушам, далеко загледана.
Лъхат леки и странни парфюми от цветята, над мене надвесени, и напомнят самички, без думи, ча са вчера от тебе донесени.
Ти така всеотдайно си верен, ти си мой неотменно и всякога - и прости моя смях преднамерен, мойто женско лукавство понякога.
Че и аз като тебе обичам - безнадеждно и смъртно увлечена, и често напразно заричам да не ида на среща уречена.
Но когато зачуя, че идеш, сякаш рязко, внезапно събудена, там, от другия вход, без да видиш, аз избягвам - смутена, зачудена.
И отивам при него покорна, сякаш в тъмна хипноза омаяна. И се връщам разбита и морна, унизена и горко разкаяна...
![]() ![]() ![]() |