напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Ultimum Vale


Аз ще живея с тези мънички минути,

тъй дълго чакани и минали тъй скоро.

Над тях ще тръпнат често мислите залутани,

но нивга никому за тях не ще говоря.

 

Ще помня първата надежда ненадейна,

като сокол над нас извила волнокрила,

и седмоцветната дъга в душата грейнала

и срещите невъзвратими озарила.

 

Ще помня улиците леко заскрежени,

отдето бавно минахме в часа прощален

и трепналите дълги, светли отражения,

пред нас разкъсани зигзаги начертали.

 

Ще помня даже... даже номера на влака

и стъпканото малко цвете на перона...

Но нищо, че очите ми са пак разплакани -

устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух