напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Април


Слънчев сноп от прозореца влиза,

цветен сняг е земята покрил

като с брачна, данетелена риза -

дойде неусетно април.

 

Бог е мъдър и благ и прощава

всяка пролет на грешния свят.

А печлите сега опрашават

медоносния ябълков цвят.

 

Вечер лъха презморския вятър,

който всичките пъпки разви.

Аз обичам безумно и свято -

бог сърцето ми благослови.

 

Но е моята страст негасима

и безмълвен е жадния зов -

че той няма ни образ, ни име:

аз обичам самата любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух