напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Младост


Додея ми, майко, робска орисия

в господарски двори и с тежко имане.

Саван ми е пуста свилена премяна:

под чисти жълтици да превивам шия   

под скъпи чумбери да прикривам вежди,

от гривни ковани с ръка да не сегна,

от сребърни пафти снага да ми тегне -

тежко да присътпям, плахо да поглеждам...

 

Искам, майко, млада - младост да позная.

Злато ми снагата, свила ми косите,

господарска воля - огъня в очите.

Довека ли, майко, младостта ни трае?

Да стана зарана, да ошетам двора,

па да литна в къра - и да ми е тесен, -

сърпа да извия и викна песен,

та да потрепери равното Загоре...

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух