напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Жертвата


Пред малкото креватче на колене

тя трети ден, немигнала, се моли

и бавно гълта сълзите солени.

 

Едничкият й син е тежко болен

и само нишка го дели от края -

а долу другите деца играят

 

и слънцето в прозореца поглежда,

и дюлята подава пълни клони,

но той е ням и сляп, и безнадежден...

 

През първий ден към старата икона

мълвеше тя, прекръствайки се мигом:

"Върни детето ми, от смърт спаси го."

 

През вторият, очите без да снема,

се молеше, от скръб обезумяла:

"Вземи живота ми - и дай го нему."

 

А днес на третия, едва прозряла,

тя рече мъдро: "Майко свята, стига,

вземи го, но от мъките спаси го."

 

И стана чудо: мина малък пламък,

детето мръдна устни загорели

и промълви полека: "Хлебец, мамо!"

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух