напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Ден първи


Тук някога се сля небето със земята,

през мътния порой плющяха знамена,

зариха се в пръстта, полягаха нивята -

пожъна огнен сърп незрели семена...

 

А днеска - погледни от край до край небето -

бездънното око над нашият оброк -

и пълните жита, градините, полето,

налелия се плод с избистрен, меден сок.

 

- Дочаках те и аз, дочаках най-подире,

ден с обич оплоден и благодарно тих.

През огън и вода преминах да те диря,

безспирно се стремях, воювах - победих.

 

Бъди добре дошъл. И отдих, и умора,

и радост, и печал, и ти, възлюбен плен -

нали сте вие дял за всички замни хора -

бъди добре дошъл, мой светъл, първи ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух