напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Мъдрост


Като в приказка - дреме гората, в своя есенен накит от злато.

Нито птици унесено пеят, нито вятър в листата шуми.

Само пътят се бодро белее - но и той се стопява в мъглата

и по него ний, сенки безмълвни, уморено вървиме сами.

 

Колко много напразна тревога, колко мъка в очите прикрита,

колко сълзи преглътнали мълком, колко плач във човешкия глас...

Безнадеждно самотни и чужди - всеки лута се, дири и пита -

а всевечната, земната мъдрост - тя разляна е вредом край нас:

 

да ликуваме с ведрата пролет, да горим с кехлибарното лято

и наесен - с усмивка на обич към света, и прекрасен, и чист -

без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати -

да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист...

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух