напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Пасторал


ДОКАТО ШУМИ над нас шатъра на зеления дъб

и като ясно море се вълнува младата трева,

докато слънцето догори върху планинският ръб

и кукувицата отчете - нашия живот, невям...

 

Доде трае този ден, който не ще се върне за нас,

притвори очи за миг и изслушай - като на шега -

старинния пасторал, нежен като песента на саз,

изпят преди много векове - като че от мен сега.

 

ТИ, КОЙТО в летния зной уморено от пътя не бягаш

и като мене, в леса - хладен не дириш подслон.

Ти, който носиш в ръце, като жезъл, попътна тояга,

който по хълма вървиш - сякаш възлизаш на трон.

 

Кой е рода ти, не знам, но ела - и от дъбови листи

аз ще ти сложа венец. Кой си, не искам да знам:

Пан, олимпиец, пират ли, дошъл сред водите златисти

белите кораби ти пепел да сториш и плам...

Слушай: царица да бях, бих ти дала аз своето племе,

вожд да му бъдеш и цар - ти, моя поглед сразил. -

Пастирка малка сега - е сирашкия жребий мой земен,

стадото мое брои - три само бели кози...

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух