![]() ![]() ПасторалДОКАТО ШУМИ над нас шатъра на зеления дъб и като ясно море се вълнува младата трева, докато слънцето догори върху планинският ръб и кукувицата отчете - нашия живот, невям...
Доде трае този ден, който не ще се върне за нас, притвори очи за миг и изслушай - като на шега - старинния пасторал, нежен като песента на саз, изпят преди много векове - като че от мен сега.
ТИ, КОЙТО в летния зной уморено от пътя не бягаш и като мене, в леса - хладен не дириш подслон. Ти, който носиш в ръце, като жезъл, попътна тояга, който по хълма вървиш - сякаш възлизаш на трон.
Кой е рода ти, не знам, но ела - и от дъбови листи аз ще ти сложа венец. Кой си, не искам да знам: Пан, олимпиец, пират ли, дошъл сред водите златисти белите кораби ти пепел да сториш и плам... Слушай: царица да бях, бих ти дала аз своето племе, вожд да му бъдеш и цар - ти, моя поглед сразил. - Пастирка малка сега - е сирашкия жребий мой земен, стадото мое брои - три само бели кози...
![]() ![]() ![]() |