напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Раковини


Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан,

гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня.

Но иде отливът - белогривото воънство вдига своя стан,

за да завладее там в безкрая - американската твърдиня.

 

Ще утихне оголеното крайбрежие и в черната му длан,

сред пясъка и видираслите, ще блеснат влажни раковини.

И аз ще събера в шепата си - за да нанижа един гердан,

койно ще занеса като спомен в своята далечна родина.

 

В дни на пустош и задуха, в дни безрадостни и безвестни

всяко зърно ще ми припомня един тукашен ден или миг -

океанският простор, вятъра, скалите черни и отвесни,

мачтите на хоризонта и на чайките острия вик -

 

пълноводния, волния прилив на моя живот многолик,

след който като дребни раковини - останаха тези песни.

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух