напред назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Последен ден


Сбогом, тих крайокеански кът, не ще те видя никога вече,

като сън, най-любимия сън в моя жребий, мина това лято

сред твоите пясъци и необзорни хълмове, дето вечер

слънцето бавно слиза - да огрее всяко стръкче на тревата.

 

За последен път в косите ми свири твоя неукротим вятър.

За последен път пия твоя въздух - солен и гъст като течен.

За последен път пред нозете ми приливът залива скалата

с фонтани, пред които даже версайлските остават далече...

 

Няма вече да дойда под сянката на мелницата крилата,

край която нацъфтелият ajonc свети като чисто злато,

да сляза пак по каменнита стъпала и да викна лодкаря.

 

Няма нощем да ме будят играещите рефлекси от фара,

нито в зори - гласовете на рибарите, които отплуват.

Утре вече - аз ще бъда пак на път, а ти - само сън сънуван...

 


напред горе назад Обратно към: [Вечната и святата][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух