напред назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Прелюдия


Усещам те и в топлите си длани,

и в бликналите сълзи, и в смеха нечакан.

Познавам те:пътеките ти са постлани

със капки кръв и сълзи недоплакани...

 

Донякога, и няма да е късно,

ще тръгна пак сама със своята несрета.

Но днес - гори, носи ме, пей ми непрекъснато

ти, радост, пратена ми от небето.

 

Когато спрат на мене - топло вгледани,

едни очи, така невинни и унесени -

в гърдите ми се затопяват преспи ледени

и в ручей зазвучава млада песен...

 

И пак обиквам и света, и хората,

и черният им труд, и празните надежди.

И вярвам пак във този, който бди отгоре,

и с промисъл съдбите ни нарежда.

 


напред горе назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух