![]() ![]() ЛавинаАз няма нищо да говоря и нищо няма да те питам. Говори доста твоя поглед морен и твоето лице изпито.
В гнета на безизходност пълна безумна любовта ни пламна и ний оставихме да ни погълне мигът на радостта измамна.
И в треската, що ни убива, като слепци в нощта се дирим и по-невъзвратимо ни опива вихрушката, която свири...
И нека тътне помежду ни, да рухна бялата лавина, смъртта с любов ще ни целуне там долу, в бездната раззинала.
![]() ![]() ![]() |