напред назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Есенна песен


Дали да сегна да откъсна

последния останал лист

на тази есен късна?

О, дни, изнизани мъниста,

в калта на пътищата разпиляни,

и вие, вечни, живи мои рани...

 

Не ме научихте на нищо

и нищо може би не струвате,

щом още мога да сънувам

и в сънищата си да вярвам -

и връз измамите изнищени

да мятам златната совалка

с новоизсукана надежда.

 

Не знам дали от тази прежда

за мачтата платно ще стане

на някогашната ми ладия,

с която (както в старите балади)

да стигна в светлото пристанище

на някаква любов...

 

Но знам - ще стане златоткан покров,

под който сладко ще сънувам

съня, от който няма будене,

- и в който няма и заблуди.

 


напред горе назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух