напред назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Студ


Ти знаеш ли сподавения вопъл

и тази властно раснеща тревога -

като в ятата, сбрали се за път, -

която тегли някъде на топло?

 

                   Защо не мога

да бъда с птиците, когато утре полетят?

Какво ще правя аз без топъл кът,

когато снежна зима всичко тук погребе?

 

Да дойда ли при тебе?

Със виното на спомена да сгреем

и погледа, и мръзнещите пръсти.

Започне ли край нас да вечерее,

- амин - да кажем и да се прекръстим.

 

Да няма пролетния вятър,

да няма лятната омара,

да е макар като в църква тихо

и сетната свещица да догаря,

                   но само да е топло...

 


напред горе назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух