![]() ![]() ПисмоСедя и следвам твоя път по картата: сега си тук, след час ще минеш границата... Какъв дъждовен и противен март! Чета, а все на същата съм страница.
Знам, радва те и севера, и юга, града, света, дърветата и къщите. И знам ли, може би си вече друга, а аз съм тука - безнадеждно същият.
Часът ми тегне - дълъг, непотребен, а колко кратки бяха те при тебе! - Освен един, изпълнен с остра мъка, безкраен час - на нашата разлъка.
![]() ![]() ![]() |