напред назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Тихият глас


Отделно от моето, твоето време затече.

По него понесе се твоята ладия бяла.

А моите кораби спряха недвижни, далече,

в мъгливата шир, дето фар не е никога пален.

 

Какво съм за тебе? Какво е любов? И измама?

Попътния вятър отвя мисълта ти за мене.

От дните, които над мене стовариха камък,

ти бягаш, ти дириш утеха, покой, развлечение...

 

Не те обвинявам. И няма какво да прощавам.

Аз стигнах до оня велик океан баснословен -

онуй равнодушие, - дето се всичко удавя:

всяко вълнение, всяко страдание ново.

 


напред горе назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух