Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

И без да знаеш, ще почувстваш веднага

благословената Италия.

Ти гледаш и ръката ти неволно се протяга:

това - действителност ли е, мечта ли е?

Това небе, като синило там разляно,

и тези малки гари розови -

засмели се сред виещи се рози и лиани,

магнолии и диви храсти лозови.

На тихия перон, под цъфналата стряха,

едни очи, усмивка весела.

И дълго още подир влака шапката се маха,

а ти в позореца си се надвесила...

Чугуненото чудовище пъхти и бяга

надлъж по китната Ломбардия:

от запад, вдигнат, бди на Монте Роза флага,

от изток Адриатиката варди я.

Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]