Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

Когато приближавате, дъхът ви развълнувано замира:

великолепния дворец - съдбата него бе избрала

за смъртно ложе на безсмъртния творец на "Парсифала",

и тук, из тази зала, погледът прощален се е взирал!

Какво е виждал в оня час? Каква мелодия е свирела?

Дали в пожара на захождащото слънце са играли

по тъмните прозорци и стени виденията засияли

на хора-богове, които вечно се загубват и се дирят?

Зиглинда златокъдра ли - запяла песента на пролетта,

или Брунхилда плачеща - загубила божествената сила?

Венерината пещера - или пък чашата сияеща на Грал?

А може би очите му, прощавайки се със света,

са дирели Байрон и зеленеещия парк на стихналата вила,

"последното си място за почивка" дето бе избрал...

Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]