напред назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Дворец Монсениго


Потъват в тихите води основите, от влагата зелени,

и маршът на годините е мраморните стъпала изтрил,

но името му ще пребъде - сплетено със името на гения,

тук някога живял и страдал, и се веселил.

 

Отеквали и глъхнели неравните му стъпки, отразени

във тези зали мраморни, окичени по стар ломбардски стил,

и привечер на тесния балкон белеел с гордо примирение,

към север устремен, изваяният му профил.

 

А долу са минавали една след друга черните гондоли

и често се повдигал крайчеца на златотканните реси

и бяла лилийна ръка проблясвала заголена,

 

и не една венецианка със златистоогненни коси,

прекрасна, мамела към приказната нощ загадъчния лорд,

изгнаника, разочарования Чайлд Харолд.

 


напред горе назад Обратно към: [Звезда на моряка][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух