напред назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]



Ръцете


Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,

с тънката, нежно синееща мрежа на вените, -

меките, топли, магнитни ръце - обожавани,

с толкова шепоти плахи и жарки желания,

с толкова топли сърца в тях туптящи положени -

сякаш ръце чудотворни на древна икона

(както ония, в сребро що облича народът,

своята вяра, съдба и живот в тях положил).

 

Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,

клюмваха после, обрулени клони под бурите,

тези ръце - те познаха трудът и умората,

тежкото блюдо и знойния плод на живота,

топлата, кръвна, света материнска прегръдка,

страшния, леден досег до любимия мъртъв...

 

Тези ръце - те държеха невидими тайнство,

тънките пръсти завързваха пламенни възли -

нявга на тях се любовните пръстени нижеха,

сякаш неземно-горящи, мистични звена.

Ето ръцете, в чиято верига трептяща

бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...

 

Днес те са скръстени, тъй безразлично спокойни,

тъй безразлично самотни и толкова празни,

празни от зло и добро, от тъги и радости.

Тъй ще заминат, самотни, безпомощни, празни

там, дето никой от нас не е нищо занесъл.

 


напред горе назад Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух