Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

на стотиците хиляди, които си тръгнаха

земя като една човешка длан

с прилежността на хиромани

се вглеждаме в дланта

а там

само Вардари варвари и Бели морета

само някаква Сърбия

дето като дръглив койот

чеше се

защото Сърбия сърби я

само шибучици и уханен сапун

от кокалите на Апостола

само ръгнати чирачета и изгорени селски къщи и

подфръкнуващи фърковати чети и

субекти онесвестени сред отеснели механи

само тринайсетвековни баялдисали мечти

и мостове с вградени сенки на носталгии

само едно гърло

което само не знае

за песен ли за чорба ли е зинало

само стъпките отминали погребани в калта

само вратници затръшнати несбъднати завръщания

само излинели листове с размазани слова

(стопанинът замина за Америка)

само скелетите на измрели от очакване смокове под прага

само зидове със некролози строени в някакво безмилостно очакване

само ветрове които страшно вият в зеещите покриви на запустелите

села

само празното в очите на децата празното в ръцете ни разперени

само нашите майки все в черно ходят

защото самоизгналите се синове

защото самоослепените поети

само

само че дланта не се чете

понеже е положена върху очите

Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2001 Едвин Сугарев. Всички права запазени!