Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

това е рев на кораб сред мъгла

това е сребърно небце когато всмукваш

това е вкус на дим сред гърлото небесно

не помня нищо всъщност нищо нямаше и всъщност

не ни е имало и няма да ни има

ала все пак все пак все пак

било е като стъкълце в дланта като проблясък в процепа

като случаен рикошет на светлината

за който никой не е предполагал

от който никой не е степал глинената тухла

да я вгради във кулата на паметта световна

аз тичам а пък нищото зад мене като цип

прилежно

безразсъдно се затваря

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!