Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

тъй гъвкава е кожата тъй плъзгава

тъй меко капе светлина от тази срязана аорта

тъй възлести са костите тъй сплетени

съвсем

съвсем на корени приличат

и хич да не повярваш тъй пъргава бе приживе

тъй ловко лазеше подире ми по всичките пътеки

въпреки всемирното пищене на земята

която все повтаряше не искам

я гледай

скалпелът разтваря пласт след пласт

като врата подир врата и има нещо лабиринтно

и неусетно в лабиринтите навлизам

и колко е просторно тук да не повярваш

след сто години ето те и тебе в дъното

госпожичке

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!