Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

като птица съм

клекнал на сушина

под стряхата на черепа

на черепа под стряхата

небето се въси навън светкавица просветва между облачните лапади

лампадите са счупени и

кисело горчиво е

моя сладка лудост мой копринен балдахин

мое червейче изконно в тази ябълка адамова

моя козино над плещите на яков

мой език гръмовен зов мой подир който се завръща

на своя бряг пореден

левитан

от фасове разкашлян и с препълнен

търбух побрал поне стотина от недоворчивите

несговорчиви божии пророци

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!