напред назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Откачалката си избира лице


стар дрешник толкова дълбок че

прилича на самото сътворение

уютно можеш да се чувстваш само тук

обгръща те праха молците пеят

приспивни песнички додето дооглозгват

поредния ти образ закачен на закачалката

ето и това лице се изхаби

вече са толкова много толкова много

някои съвсем протрити и проядени а други не съвсем

някои пък само два три пъти слагани

при случаи особено тържествени

а някои са неупотребявани въобще

но между впрочем тези вече намаляват

и май едно единствено останало е вече

това загънатото в найлона и

впечатляващо със восъчната бледност

е

тъй де

пак ще трябва да наложа някое изпитано лице

додето всяко поотделно а и всички заедно ми писнат

 


напред горе назад Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух