|
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО] Откачалката завижда на мравунякатолкова е чист и правилен и стройно и разумно подреден и обитаем мъничко на мен прилича аз съм също град може би съм даже мегаполис само дето хаосът ме е избрал за гъмжащо свое обиталище и ме обитават мънички амеби с лъжеустца лъжекрачка лъжеоченца и лъжемустачета ту се сливат ту пък се разделят при това съвсем съвсем не мислят очевидно някой мисли вместо тях толкоз очевидно че е неизбежно кой ли мисли кой ли мисли аз ли дето с пръстчета бърникам из бълбукащата гмеж толкоз множествен във своята самотност тъй безумно напосоки съчленен
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]
© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!
|