|
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО] Откачалката има стомашни колики и ученически споменивреме е да си спомним кабинета по биология с големите мръснобели и облещени стени с портретите на енгелс дарвин павлов и кой ли още идиот бе там със стадните ни притеснени и притиснати тела вмирисани на пубертетска пот и сперма с гърлестата ни учителка и нейната преливаща сто и двайсет килограмова любов с дървената маса надвесената лампа и накрая жабата която вече няма да участвува в старо езеро жаби скок пльок защото е забодена с карфици върху масата защото е разпорена с бръснарско ножче за разлика от нея с многократна употреба защото продължава любопитната и любознателна дисекция или пък вивисекция забравих вече знам ли кожата е смъкната оголено сърцето видни влажните и белезникави полупрозрачни органи и жилки тупти сърцето диша жабата съсредоточената учителка с ръба на ножчето бърника в жабешката плът показва органи оголва нервни окончания и гърлесто с напевни руски интонации ни обяснява кое как е какво ще стане щом допрем ей тук оголените жички свързани с батерия "никопол" видяхте ли я как се сгърчи щом докоснах нервния й възел това е тъй понеже е защото е другарят павлов и ние гледахме и виждахме понеже и защото едни усърдно взрени в жабата а други в пазвите момичешки додето трети си припомнят как изглежда тоалетната чиния и жабата се гърчи и се гърчи и всичките й органи вибрират и тъй нататъка и прочее и впрочем така и не разбрах къде изхвърлят жабешкия труп може би в кенефа вмирисан на повръщано винаги след час по биология може би пък в кошчето преливащо от еротични писъмца накъсани наситно но все едно сега е време да си спомним да си спомним защото жабите сме ние ние сме забодени на мърлявите маси за дисекция все още дишаме сърцата ни туптят ала не можем вече да помръднем освен когато приближат онези двете жички минусът и плюсът избрали нашите тела да станат нула и чуваме далечни гласове които не разбираме ала които казват гледайте внимателно сега и този нервен сплит ще го допрем с мъничък заряд от унижение сега ще резнем мъничко от мозъка с една подострена идея сега ще инжектираме един кубик униние в аортата сега ще капнем мъничко любов върху сърцето е виждате ли как се гърчи виждате ли как се вият жилите понеже е защото е другарят бог е казал и виждаме една голяма бяла светлина и множество очи скълбени и надвесени които гледат със различни безразличия които по различен начин приковават
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]
© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!
|