|
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО] Откачалката води екзистенциални спорове с пясъкавсе пак да попитам пясъка колко ли още остава а и въобще остава ли пясъкът дето просъсква като змия между стъклените сфероиди на пясъчния часовник дето през дланите ми изтича дето всъщност е сдъвкани камъни от беззъбите венци на времето стрити черупки на миди несъстояли се бисери пясъкът от двореца с високите кули който от моето детство все още е обитаем да обитаем пясъкът пясъкът сигурно знае пясъкът сигурно помни по-древен е и от глината и от камъка е добре де попитах пясъка и отговорът процеден подобно скърцане на пясък между зъбите е следната добре известна истина колкото песъчинки можеш да преброиш докато пясъка свърши толкова ти остава
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]
© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!
|