Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

свободата също си има убежище

(и толкова съм сигурен в това че

в самата си убеденост съм несвободен)

само че то е

нейде там

накрая

последния коридор в дъното на лабиринта

последната врата в коридора

последното проскърцване на теб като врата

последното кротко вкопчване

на нещо от теб в последния

най-последния пробив

и додето последните песъчинки

през тясното гърло изтичат

смокът под прага на свободата

не се чувства вече сиротен

свободата си е дошла у дома

и ти имаш първия и единствен шанс да я припознаеш

да я прегърнеш като блуден син

защото и да не го направиш тя ще те припознае

защото и да не я прегърнеш просто няма как

да избегнеш нейната почти синовна прегръдка

а щом те прегърне свободата ставаш нейно убежище

и просто те няма

няма те

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!