|
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО] Откачалката съвсем е откачил и си мисли че гледа театроактьорите са забравили своите роли актьорти са забравили за суфльора и дрънкат каквото им падне даже сцената е забравила че е сцена и при това направена за седем дни от които последния почивен даже маските са забравили че са маски а не лица даже калта е забравила за ваятеля на марионетки който впрочем също е забравил и сюжета и фабулите и фибите скрепящи къдрите на несвързаното дърдорене само публиката нищо не е забравила няма и как да забрави защото нищото помни има и безкрайна паметливост и безкрайно търпение но въпреки това вече го сърбят дланите за ръкоплещене а също петите за тропане показалците за освиркване и нищото също вече нема нерви помни всичко вече нищото а и забравеното също си припомня най-накрая ще си спомни и за собствената си роля която е свързана със спускане на завесата
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]
© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!
|