Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

ужасът ли

не само че е станал по-приятен

по-гъвкав по-учтив и по-достъпен

но даже не е и налудничав

нито пък е вече извратен

някак си еволюира ужасът развива се

по-прозрачен става по го няма

няма го да те ухажва снизходително

няма го по рамото да те потупва

няма го да кокетира с представата за себе си

няма го дори и като сянка

а в последно време няма го въобще

липсата му ужасява повече от спомена

за всички зверски цялостни или частични ужаси

изтръгва част от нас остава празнота

и няма със какво да я запълним

и липсата му ни ухажва снизходително

потупва ни по рамото нашепва ни в ушенцето

прави не налудничави извратени и частични

част от себе си сме само

нещо като сенки

бродещи в тълпата от ридаещи

обездомени безутешни духове

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!