|
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО] Откачалката изгаря словата си и става свидетел на своето изгарянеи сигурно това е само срутване само купчина отломъци и недогризана огризка от замъка на съзнанието и ябълката на аза ала ние живеем сред руини сред отпадъци и откъслечности защото от сътворението насам сме само чирепи от разбитата делва и между впрочем има такъв древен обичай в бяло облечен осиротелият обикаля три пъти погребалната клада на която обвит в златен брокат е положен осиротителят носи глинена делва в ръце и я носи високо въздигната след третия път я разбива в кладата след туй предава на пламъка тялото и си отива а други далечни и близки и всякакви огъня ръчкат чакат да догори докрай и да разпилеят пепелта в реката създателят е който обикаля в бяло но също тъй и бездиханният проснат върху кладата част от нас е неговия дух и неговата плът част от нас ала другата другата е дух и плът на онези дето с вайкане ръчкат огъня дето с грозни големи метли помитат святото място тъй че каквото и да кажем то ще е раздвоено между самоизгарящия се бог и поданиците на неговата пепел
Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]
© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!
|