Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

ставаме все по-малко

разхвърляни тук-там в този подреден свят

крехки като рехавата сфера на глухарчето

бегли като следа от ранено крило върху пясъчен бряг

и ставаме все по-малки

собствената си разпиляност всмукваме в себе си

събираме свободата си като парашут след скок

и приемаме обръчите на страха

самонабити съвсем прилежно

като обръчите на бъчвата

бъчвата

в която все още

между впрочем живеем

само че фенерът ни вече мъжди

и вече сме открили в себе си човека

ала старателно си мълчим

в един между впрочем съвсем напразен опит

за самосъжаление и самосъхранение

поради което разхлопаните ни дъски

все по-рядко се хлопват и се отхлопват

и следователно все по-рядко

сме способни да видим небето

Обратно към: [Стихове на откачалката][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2000 Едвин Сугарев. Всички права запазени!