Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

на Борис – големият и малкият

АПЕНДИКС

(към заглавието и книгата)

Големият и малкият Борис са поетът Борис Христов и кръстеният нему мой най-малък син. Гледам и на двамата като на мои учители по доброта, кураж и поезия.

Тези стихотворения са метеорологични, защото в тях става дума за времето.

А са предродилни, защото изразяват подозренията на автора, че битува сред ембрионони, че ние (и особено той) не сме родени, че сме зародиши и семена на нереализирани възможности, че човек по принцип може да се роди само от себе си, че актът на раждане всъщност е смъртта и други подобни.

Самата книга е плод на случайност, мързел и хищни амбиции. Тя в никакъв случай не е концептуална (пазил я Господ). Тя е просто видрица за стихотворения, които не пасват нито едно към друго, нито пък към каквато и да било цялост. Обстоятелствата около нейното възникване го доказват. След поредното поетично пощене авторът откри в компютъра си около дузина файлове със стихотворения, които не беше забелязъл. Измъкна ги оттам, прибави още толкова от предишни книги, отпаднали поради несъвместимост, забърка от всичко това някаква словесна микстура, раздели я съвсем произволно на съвсем произволни цикли, в които подреди стихотворенията по съвсем произволен начин. Резултатът е

ТОЗИ:

Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2001 Едвин Сугарев. Всички права запазени!