Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

в есента дрипавее гората

правя си колиба с покрив от листа

за пътя през смъртта по цял ден споря с минзухарите

нощем се любя с луната

сутрин скрежът

по старите чепици пролазва като ласка

и една какавида ми шепне

ти вече си близо и

ще стане много скоро

много бяло

Обратно към: [Чиреп][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

© 2001 Едвин Сугарев. Всички права запазени!