напред назад Обратно към: [Сюр][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]



Преди да отплуваш в небето


дочакай чайките

ти шантав ветре драскало на кибрит

с крило да махнеш само и ще се подпали

небето ще се възпали и ще прокапе

от него разтопена тишина

но не

настръхва камъка

ала се мята вдън въртопите удавеният вятър

наднича пепеляшка там от процепа

и с бавна мъдрост щави свойта кожа

облечено в грапавина сега дървото

 

а лодката гранясала от бури дъхти на свеж катран и на смола

и тези ланшни миди дето в този миг петите ти изтръпнали целуват

ще бъдат пясък за следите уморени и завърнати

ще бъдат кожата която жадната вълна

с пенлива длан обхожда и примира

 


напред горе назад Обратно към: [Сюр][Едвин Сугарев][СЛОВОТО]

 

© 2003 Едвин Сугарев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух