Обратно към: [Петя Дубарова][СЛОВОТО]

Отпускат клоните зелени длани

и близва ме спокойна синя хлад.

Излива нощ от своите герани

най-синия, най-тъмния си цвят.

И двама вятъра над мен се срещат,

сборичкват се съвсем като петли,

че чувам ги, едва ли се досещат,

жужат като разсърдени пчели.

Но не след дълго те се помиряват

и всеки скрива се в дома си тих,

предсънна песен къщите запяват

и спира недовършения стих.

Отпуска се спокойно и морето

в леглото си от пясък като в кош.

Единствено остава си небето,

разбудено над мен, и ден, и нощ.

Обратно към: [Петя Дубарова][СЛОВОТО]