напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Моят връх


Пред очите ми се явор горд издига

със напукана кора, обраснал в мъх,

с бурни клони като сплетена верига,

с вечно вдигнат и безкрайно силен връх.

 

Може в този връх мъглата да е спряла,

може този връх съвсем и да е сам,

може зимата забрадка снежнобяла

да е хвърлила да се белее там.

 

Може пролетния вятър свойта дреха

без да знае да е скъсал в този връх.

Може тъжна нощ за радост и утеха

да е легнала на плъзналия мъх.

 

Ала тайната на този връх далечен

знае само небесинна синева

и години той - вълшебен, горд и вечен,

ще шуми далеч над моята глава.

 

Как мечтая да узная тези тайни,

победителка, да чувствам, че съм аз,

върховете толкоз чужди и незнайни,

да са мои, да са мои някой час.

 

08.11. 1974 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух