напред назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]



Индже


Желая в моя роден град

бял паметник да вдигнат на Инджето,

бял паметник, изправен във небето,

там, дето даже птици не летят.

 

И искам вечер тиха светлина

хайдушкото чело да кичи с блясък

и шум да няма, нито птичи крясък...

Внушителна и горда тишина.

 

А денем искам Слънцето за миг

на рамото хайдушко да поспира,

за отдих да поляга там зефира

във мраморната хлад на камен лик.

 

Да идват тука българи безброй

и хора от народи в край далечен

и горда ще съм аз, че смел и вечен,

Инджето ще живее в края мой.

 

13.12. 1974 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Лястовица][Петя Дубарова][СЛОВОТО]
© 1999-2018, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух