|
Обратно към: [Петя Дубарова][СЛОВОТО] Изповед(след родителската среща)
Защо? От мен ли пак ти се оплака. Но как? Та аз не пея вече в час. Дори звънеца трепетно не чакам – мълча и слушам. Мамо, вярвай, аз
през този срок съвсем не се разсмивам във час, когато другите мълчат. Не съм необуздана, бурна, дива дори и в събота. Но някой път
така ми се приисква да избягам от всички тези думи и числа и вятър на гърба ми длан да слага, да тичам с автобусни колела.
Тогава аз забравям за урока и моите разтворени очи се пълнят мигом с хиляди посоки... Класът урока слуша и мълчи.
В такива часове аз тихо бликам най-искрените свои стихове, но чуя ли, че името ми викът, ги скривам като малки грехове
в очите си. Как хубаво, горещо е с тяхната червена светлина! Но днеска – след родителската среща, те всички се превръщат във вина.
Обратно към: [Петя Дубарова][СЛОВОТО]
|